Средновековната църква „Рождество Богородично“ се намира в махалата Старо село, на около 2 км източно от центъра на село Миланово. Разположена в живописна местност, в която е било разположено селището предшественик на днешното Миланово. До мястото води добър черен път, достъпен за леки коли.
История:
Според възпоменателен надпис, разположен на западната стена над входа отвътре, черквата е изградена през 1492 г.: „В името на Отца и с поспешение на сина и (с)…..(-шението) на Светия дух Амин. Свърши се ………. (този) храм на Рождеството На пресветата наша Владичица Богородица и приснодева Мария. Започна се и се свърши той на 15 юли в лето 7000 [от сътворението].“ Надписът е открит от писателят Димитър Николов, роден в с. Озирово, който го преписва такъв, какъвто е оцелял, превежда го и го публикува в “Църковен вестник”, бр. 6 от 1940 г. в статията “Едно старо светилище”. Впоследствие надписът претърпява още поражения, за да остане във вида, който виждаме днес.
Сведения за времето на изграждане на черквата откриваме и в народната памет. В “Историческо описание на с. Осиково [старото име на Миланово]” от 1927 г. се казва, че „… църквата е построена, когато къщите били нараснали на 10-12”. В “История на с. Миланово”от 1973 г., позовавайки се на данни на Петър Гьонков Ханджийски, кмет на селото около 1902 г., се твърди, че църквата е изградена преди около 500 години. По-нататък в историята се посочва, че това се случило поради натиска на турския поробител. В следващите столетия храмът е бил изоставен, но през 1865 г. е възстановен и осветен. Местните предания разказват и, че храмът е построен на най-слънчевото място, а именно – на място, огряно през целия ден от изгрева до залеза на слънцето.
Потвърждение за наличие на старинен храм, вероятно за тук разглеждания, намираме в османските данъчни документи: в муфассал регистър (описва живеещите войнуци в селото) за периода 1515 – 1520 г. сред имената на данъкоплатците присъстват и тези на поп Радивой и поп Радул; в същия опис от 1541 – 1542 г. се споменават поп Беро и поп Пейо, а през 1566 – 1574 г. – поп Дойно. Това е явно доказателство, че в онези далечни времена на робството в селото е имало християнски храм (вероятно не един, ако се има предвид наличието на множество топоними с християнска обвързаност и оброчища) и са се извършвали богослужения – лъчи светлина на живеещия в мрак угнетен планинец.
Според предание в дворното място пред черквата, което в наше време е поляна, се е намирало първоначално гробището на селото и по-късно, също много отдавна, е изместено там, където е сега старото гробище. Гробовете и гробни места са били подредени по фамилии. На празници като Гергьовден, Петковден и др. хората се подреждали по фамилии в двора пред черквата така, както по фамилии е било подредено и гробището. След трагична катастрофа и гибелта на 15 души от с. Миланово през 1968 г. гробището от Старото село е преместено на местността „Църквище“, където е и днес, без да се спазва традиционният ред и подредба по родове и фамилии. В днешно време при старата черква в Старото село се прави събор с курбан, църковна служба и водосвет за здраве.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
