Ще се върнем в далечната 1827 година, когато Русе все още е наричан Русчук. Когато непрестанният шум от автомобилни двигатели е заменен от равномерното потропване на конски копита по градските павета. Когато зеленият, огласян от нестихващия детски смях, парк на Младежта е все още блатиста местност в покрайнините на града.
В това време се ражда момче, наречено Деню (Данаил), което след няколко години се превръща в известния български масон Иван Ведър.
Деню е роден в семейството на занаятчията Николай. Израснал като буйно и будно момче, Ведър се научава да взима важни решения, способни да преобърнат живота му, още от ранна детска възраст. Едва 14-годишен, Иван прави един от най-важните си житейски избори, като убива един турчин, спасявайки своя баща от посичане. Можете да си представите сериозността на извършеното от бъдещия масон „престъпление“ . Затова нему се налага да бяга от град на град, от село на село, получавайки завидно за времето си образование.
След кратък престой в Шумен, където Иван Ведър изучава арменски, той се записва като доброволец в четата на Кънчо Илиев като драгоман. След близо двегодишно скитане, обаче, Ведър заминава за Цариград, където случайно се натъква на управлението на английските войски, действащи по времето на Кримската война. Така вратите към западния свят се отварят пред младия българин. Възможността да стане моряк и да обиколи света резонира в душата и сърцето на буйното момче, копнеещо за приключения.
Бурната кръв, течаща във вените на Данаил, го подтиква да се запише в английския флот, благодарение на което участва в битката край Севастопол. Мирисът на кръв, шумът от куршумите, пронизващи гърдите на неприятелите и безжизнено полюшващите се глави на онези, подали ръка на смъртта, оставят траен белег в душата на юношата. След приключването на войната той обикаля редица страни, включително и Малта, като през цялото време води кореспонденция с революционната емиграция и я подпомага с парични средства.
През 1858 за кратко работи като преводач в Министерството на вътрешните работи на Високата порта, ала след разкриване на младежките му деяния, Иван Ведър е принуден да се скита за пореден път. Записва медицина в Букурещ под името Иван Николов, като там печели прозвището „Ведър“ поради благия си нрав и топлата усмивка, неслизаща от лицето му.
Предполагаме вече се питате кога Деню е посветен в масонското тайнство. Това се случва през лето 1863-то, когато героят на нашата статия, по препоръка на английски посланик, потегля за Цариград като преводач на английските инженери, строящи ЖП линията Русе-Варна. Там, в сърцето на вече „болната“ Османска империя, той бива посветен в английската Ложа „Ориентал” №687, а по-късно получава и високите степени 18-та, 30-а, 31-ва 32-ра и 33-та. Преди да продължим към спасяването на русенци, нека разгледаме произхода и същността на масонското учение, което изиграва ключова роля в подвига на Ведър край Русчук.
Названието „масон“ произлиза от френски език и се превежда буквално като строител или зидар. Има хипотези, че произлиза и от френската дума за брат (frère). Някои смятат, че масонската ложа произлиза от строителите на пирамидите в Гиза, макар това да е легенда. Други ги свързват със строежа на храм, в който библейският цар Соломон възнамерявал да подслони светия Кивот, но за това също няма сведения. Според легендите майсторите, построили храма, били разделени на три групи – чираци, калфи и майстори, като това са основните степени на посвещение в съвременната масонска ложа. Всъщност първото документирано сведение е от 1390 г., копие на неизвестен по-ранен документ, т. нар. Regiud Poem, което говори за Евклид, Англия и масонството.
Независимо дали масоните наистина са носители на толкова древни знания, или не, те са били космополитни граждани през Средновековието и Ренесанса. Масонството не е религиозна секта и противно на много от очакванията на обществото, масоните почитат всички свещени книги. В същността си ложата на зидарите представлява учение за морала и политиката, макар на по принцип на масоните да им е забранено да изразяват политически възгледи. Двата основни стълба на масонството са свещената геометрия и нравствената алегория. Първата символизира значението на архитекта в символичния строеж на братството. Нравствената алегория представя чрез символи и знаци послание, което не бива да бъде излагано пред очите на непросветените.
Във всеки случай обаче, с времето се оформят множество различия между ложите и исторически е трудно те да се разглеждат като единна глобална организация. Това е особено вярно именно от периода, който обхващаме в настоящия материал – средата на XIX век, та чак до Втората световна война.
С пламването на Освободителната война, посветеният вече в масонство Иван Ведър, се завръща в Русе, където в предходни дълги години е живял със съпругата си Стояна – дъщеря на виден представител на русенския еснаф – Хаджи Станчо Драгошинов. Така той успява да изиграе ключова роля в края на войната през 1878 г., когато след оттеглянето на щаба на Мехмед Али паша (главнокомандващ на европейската турска армия) отбраната на града е поверена на елитната египетска армия, командвана от Делавер паша. По негова заповед разположените около града башибозуци се готвят за набези, а голяма част от русенското население е принудено да се събера в покрайнините на града (днешният Парк на младежта), където да бъдат разстреляни или изклани.
Местните разказват как вече 50-годишният Иван Николов излиза от обградената си къща, заплащайки на заптиетата с торба злато, и се отправя към блатистата местност. Смятаме, че всеки от нас може да си представи ужасяващата картина – детски плач оглася местността; отчаянието, обгърнало душите на майките, неспособни да защитят своите рожби; дръвниците, които ще се превърнат във възглавници на онези, що скоро ще заспят своя вечен сън. Насред тази картина на горест, ужас и страдание изпъква белобрадият Иван Ведър, който само с едно движение на ръката отменя зловещата заповед. Башибозукът е изтеглен, а населението преминава под защитата на редовния аскер. „Един жест на Ведър – едно движение на дясната ръка извършва чудото“ – така описва събитието съвременникът на масона – публицистът Никола Шиваров.
С тази своя постъпка Деню Николаев спасява близо 4000 русенци от сигурна гибел, а града от опожаряване. Скоро след това създава първата масонска ложа в България с име „Балканска звезда“, с номер 134. До 80-те години на века ложата наброява 72 души, част от които са и близките приятели на Иван Ведър – Захари Стоянов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и др. (носят се слухове, че и Александър Батенберг е членувал инкогнито в ложата).
Така никому известният Данаил Николаев, син на занаятчия, записва името си в сърцата на русенци, печелейки тяхната любов и благодарност, които му осигуряват безсмъртие.
Автор: Велислава Великова
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
