Проф. д-р Младен Григоров, д.м.н. е известен български кардиолог, доайен на интервенционалната кардиология.
Въвел е много методики в диагностично-лечебната работа, както и в инвазивната и неинвазивната кардиология. Той е сред първите български лекари, приложили у нас инвазивната кардиологична процедура сърдечна катетеризация (безоперативна диагностика на сърдечно-съдовите заболявания, при която се стига до сърцето по артериален и венозен път). Притежава лиценз № 001 по интервенционална кардиология в България. Има придобити три медицински специалности по физиотерапия, вътрешни болести и кардиология.
Проф. Младен Григоров е роден в град София на 12 май 1937 г. Корените му по бащина линия тръгват от град Тетово. Дядо му Младен Григоров, роден в Тетово в 1877 година, в 1905 година завършва медицина в Монпелие. По майчина линия произхожда от село Борован, Белослатинско. Правнук е на ловчанския националреволюционер Тодор Кирков, верен съратник на Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов и участник в Априлското въстание, обесен от турците пред Покрития мост на Колю Фичето в гр.Ловеч.
Потомък е и на Иван Драсов, член на БРЦК, народен представител в Първото Велико народно събрание, а през 1899 г. – окръжен управител на гр.Варна.
Проф. Григоров завършва медицина през 1961 г. в МУ-София и до 1997 г. е военен лекар. Започва като полкови лекар в дупнишката шофьорска школа, която е част от структурата на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Половин година по-късно е преместен във Военния санаториум в гр.Поморие, където работи в продължение на шест години. През това време взима специалност по физиотерапия и балнеология. След това е преместен за една година във Военния санаториум в гр.Банкя, като по това време печели конкурс за клиничен ординатор по вътрешни болести към Военно-медицинския институт в гр. София. От 1972 г. до 1975 г. е началник на функционален кабинет към Клиниката по сърдечносъдова и гръдна хирургия с началник проф. ген. майор Генчо Кръстинов, един от основоположниците на кардиохирургията в България.
От 1979 г. до 1989 г. проф. Младен Григоров служи на военното разузнаване. Като служител на военното разузнаване е обявен за агент на Държавна сигурност.
През 2000 г. постъпва на работа във Втора градска болница. Междувременно (от 2004 г. до 2010 г.) по покана на „Чайкафарма“ оглавява и четирите СБАЛ по Кардиология на фармацевтичната компания в Плевен, Ямбол, Варна и Велико Търново.
Няколко години работи и в областта на екстремалната медицина по програма на военния отдел на БАН, която изследва способността на организма да се приспособява към високите нива на стрес, физически натоварвания, кислороден глад, висока температура. Заедно с премиера Бойко Борисов – по това време старши лейтенант, изследват натоварването на пожарникарите в експериментални условия. След това става научен ръководител на дипломната работа на бъдещия премиер по същата тема.
Автор е на 25 монографии и над 250 научни публикации и на четири учебника в областта на кардиологията, включително и на учебниците по специалността, по които в момента се подготвят специализантите по кардиология. Бил е научен ръководител на повече от 25 успешно защитили докторанти, както и на стотици специализанти. Повече от 25 години е участвал в изпитни комисии, като в част от тях е бил и техен председател. Ръководил е и Специализирания научен съвет по кардиология, пулмология и хематология. Бил член на Висшата атестационна комисия (ВАК) и зам.-председател на медицинската комисия на ВАК. Бил е и член на съвета на директорите на Български Кардиологичен Институт. Вече повече от двадесет години е Главен редактор на списанията „Медицински преглед“ и „Сърдечно-съдови заболявания“.
Изключителните му заслуги в кардиологията са отличени от Българското кардиологично дружество, което го награждава през 1997 г. и 2016 г. Носител е на голямата награда на Българския лекарски съюз за цялостен принос в медицината. За особено значими заслуги в областта на науката е награден и с орден „Св.св. Кирил и Методий“.
Италианското дружество по кардиология го прави свои почетен член и съпредседател на Италиано-българската асоциация по ехокардиография.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
