Замисляли ли сте се кои са първите популярни изпълнители на български народни песни след Освобождението в България? Кои са сред първите гласове, звучащи в ефира на Българското национално радио? Несъмнено ще откриете имената на изпълнителят от Северняшката фолклорна област – Борис Машалов; певицата от Тракия – Атанаска Тодорова и разбира се славея на шопската и трънска песен – Гюрга Пинджурова.
Гуга, както я наричат съвременниците й е родена на 18 април 1895 година в град Трън. Тя е шестото дете на дюлгерина (строител на зидове) и умел гадулар Гюро Пинджуров и на съпругата му Тонка. Майката често пеела песни на децата си, това става и причината Гюрга да се увлича по музиката от много ранна детска възраст. Още в прогимназиалния клас учителите й виждат голям певчески потенциал в младото момиче.
Дарбата й не остава скрита, съдбата за щастие я среща с известната оперната прима Христина Морфова. Възхитена певицата настоява пред родителите й да пуснат момичето да учи в София. Така с нейна помощ през 1917 година Гюрга Пинджурова постъпва в новооткритото Държавно музикално училище. Пинджурова завършва с отличие първият випуск на училището. Благодарение подкрепата на Христина Морфова тя печели стипендия и заминава да учи оперно пеене в Пражката консерватория.
Въпреки възможността за оперна кариера в чужбина младата певица се завръща в България. Става учителка по пеене в трънското село Лялинци, до което по това време се стига само с кон след няколко часова езда. През този период се омъжва за аптекаря Иван Тричков (който е и добър цигулар), ражда му и 2 деца.
Песента съпровожда делника и празника на Гуга. Още една съдбоносна среща се оказва решаваща в живота й. На гости на трънски юрист пристигат директорът на Българското национално радио – Сирак Скитник, Петко Стайнов и Ана Каменова. Те случайно чуват Пинджурова да пее. Предлагат и да започне работа като солистка в радиото, където по това време песните се изпълняват на живо. Така през 1935 година певицата и семейството й се местят да живеят в град София.
Гюрга Пинджурова става редовен участник в програмата на радиото. Изпълнява предимно песни от трънския край, но обработени за нея – с народно и оперно звучене. Акомпанират й фолклорна група „Тракийска тройка”. Емблематични за времето са и участията й всяка неделя в Детския час на радиото. Участията на Гюрга в национален ефир радват децата с любимите им песнички и дават наслада за ухото на по-възрастните й слушатели.
През 1939 година са записани първите й плочи. След 9 септември 1944 година Гюрга Пинджурова развива голяма концертна дейност заедно с други народни изпълнители в България и в чужбина. Запомнящи се остават участията й в Москва и в Белград, завършващи с бурни овации и приканване за още и още нейни изпълнения.
С прекрасния си плътен глас Гуга придава живот на тежките жетварски, битовите и хумористични песни от трънският край. Записите й в Националното радио са повече от 80 на брой. Много от тях се изпълняват и до ден днешен. Сред най-популярните й музикални произведения остават: „Гугутка гука в усое“, „Попей ми, Янке ле, невесто“, „Омиле ми, Ягодо“, „Чича рече да ме жени“, „Море, Рада носи кован колан“, „Страхил войвода“, „Стоян през гора вървеше“, „Казвай, хайдут Велко“, „Хей, поле широко”, „Взехме се две сирачета“, „Пушка пукна”, „Ой, Димитро ле”.
През 1951 година Гюрга Пинджурова получава „Димитровска награда”, това е най-висшето държавно отличие на Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. В 1969 година е удостоена със званието „Народен артист”, заради любовта на почитателите й и поради заслугите й към народната музика.
В скромния й дом на ул. „Иван Асен” в град София, Пинджурова често събира приятели. Посреща ги скромно, но винаги с добро настроение и много песни. Казвала: „Сбрамо се, съга да попоемо”. Тези нейни думи остават като завет сред близките й, а и към всички нас – да помним и пазим българските народни песни.
През 1971 година съпругът на Гюрга Пинджурова внезапно умира. Загубата му съкрушава певицата. Няколко месеца по-късно, на 10 ноември 1971 година тя си отива от този свят, в следствие от инфаркт. Близки до нея твърдят, че издъхва с песента „Омиле ми, Ягодо” на уста.
Омиле ми, Ягодо
Омиле ми, Ягодо,
омиле ми, Ягодице,
омиле ми комшийско девойче. /2/
Плаво беше, Ягодо,
плаво беше, Ягодице
плаво беше, мене мило беше. /2/
Ама ми га, Ягодо,
ама ми га, Ягодице,
ама ми га други преотеше. /2/
Не ми жалба, Ягодо,
не ми жалба, Ягодице,
не ми жалба, дет’ га преотеше,
най ми жалба, дет’ ма прикумише.
Венчай, куме, Ягода,
венчай, куме, Ягодица,
венчай, куме, само не проклиняй /2/
Я не кълнем, Ягодо,
я не кълнем, Ягодице,
я не кълнем, само сърце кълне,
я не кълнем, пусто сърце кълне.
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
