Алексей Шелудко е български физикохимик, един от най-видните представители на българската физикохимична школа.
Алексей Димитров Шелудко е роден през 1920 г. в семейството на украински евреи в Хале, Германия. Баща му е професор-филолог.
През 1922 година семейството се преселва в София. През 1948 г. завършва химия в Софийския университет, след което става там асистент на Ростислав Каишев в катедрата по физикохимия.
Там той започва изследвания в областта на колоидната химия, по-конкретно, физикохимията на тънките течни филми. През 1957 година се хабилитира за доцент.
През 1961 година Алексей Шелудко защитава докторска дисертация в Института по физикохимия на Академията на науките в Москва. От 1962 година е професор, и поема ръководството на катедрата по физикохимия в Софийския университет.
Работите му получават международно признание след поредица лекции пред Кройт-колоквиум в Утрехтския университет. През 1979 година е сред 12-те учредители на Международната асоциация на учените по колоиди и повърхности. От 1967 година е член-кореспондент на БАН, а от 1984 – академик.
През Втората световна война взема участие в комунистическото съпротивително движение. Участва в създаването на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“, издаването на първия брой на нелегалният вестник „Отечествен фронт“ (чиито уводни статии са писани от Тодор Живков).
В края на социалистическото управление на България е дисидент, един от инициаторите за създаването и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 година.
Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България през 1989 г.
Почива на 8 май 1995 година.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
