През годините спортът е едно от нещата, които спомагат най-много за сплотяване и обединяване на народа. Не един и два пъти успехите на наши спортисти са ни карали да забравим за момент проблемите и грижите, които имаме. Един от спортовете, които най-често са провокирали това чувство, е вдигането на тежести. България се гордее с редица славни щангисти, поставили не един и два световни рекорда. В тази публикация ще ви разкажем за един българин, оставил завинаги името си в историята с рекорд, който няма как да бъде подобрен. Става дума за Йордан Биков – една впечатляваща личност, чиято история си струва да познаваме.
Йордан Биков е роден на 17 октомври 1950 г. в Пазарджик. Още като дете е привлечен от спорта. Първоначално се занимава с гимнастика, но под влиянието на по-големия си брат Георги и учителя си по физическо възпитание се насочва към вдигането на тежести. Йордан бързо напредва в новия за него спорт. На три поредни ученически спартакиади става последователно трети, втори и първи. Усилените тренировки обаче пречат на образованието му и той прекъсва учението за три години. Очевидно е, че за младия Йордан бъдещето е свързано със спорта. За негово щастие талантът му е забелязан и той е поканен да учи в училището „Олимпийски надежди“ в София. Младежът приема поканата и така за него се отваря вратата към големия спорт.
По това време треньор на младите щангисти там е Иван Абаджиев. Старшията налага на учениците строга дисциплина. За него спортът и учението трябва да вървят заедно, като едното не доминира над другото. Ежедневно освен тежките тренировки Йордан полага и големи усилия в учението. По това време бъдещата спортна легенда живее в Банкя заедно с друг голям български щангист – Неделчо Колев.
След като българските щангисти се представят незадоволително на Олимпиадата в Мексико през 1968 г., настъпва промяна в ръководството на националния тим по вдигане на щанги. За треньор е избран Иван Абаджиев. Той залага на състезателите, които познава най-добре – момчетата от училище „Олимпийски надежди“.
В началото на своята професионална състезателна кариера Биков среща множество трудности. Поради чести контузии той не успява да покаже своя потенциал на състезанията. Пречат му и лошите отношения, които има с Абаджиев. Самият Биков посочва като причина за влошаването им отказа си да приема медикаментите, които треньорът му дава. Въпреки че тези стимуланти са позволени, щангистът решава да не ги взема, под предлог да опази здравето си. Дори без тях Биков показва на своя треньор, че може да вдига големи тежести. Успява да тласка на тренировка по 185-190 кг, а веднъж от стойка вдига и 201 кг. Самият Абаджиев е толкова изненадан след този негов опит, че дълго тегли тежестите на кантара, за да види дали килограмите са толкова.
Първата си голяма титла Биков (категория до 75 кг) печели на европейското първенство в Констанца (1972 г.), въпреки че малко преди това контузва китката си и две седмици е в шина. До последно е под въпрос дали ще се включи в надпреварата. Когато Абаджиев обявява състава за Констанца, Биков фигурира в него, въпреки че изостава с подготовката. Проблемите не успяват да го спрат и той става пръв, като побеждава един от най-добрите щангисти в света по онова време – Виктор Куренцов (СССР). На Олимпийските игри в Мексико сити 1968 г. Куренцов прави трибой, който никой по това време не може да доближи.
Въпреки този успех обаче до последно има съмнения за участието на Биков на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. В крайна сметка той е избран да се състезава за България. Битката в катeгория до 75 кг предвещава да бъде много оспорвана. След първото движение – повдигането, се открояват ясно трима фаворити за медалите – Канигин (СССР), Трабюлси (Ливан) и Биков (България). С втория си опит в изтласкването на 177,5 кг. Биков си осигурява златния медал. Българинът не се примирява единствено с победата. Той е дошъл в Мюнхен, за да влезе в историята. Това, което иска, е да подобри рекорда на Куренцов в трибоя. Всички погледи в залата са отправени към Биков, който се подготвя да направи опит на 185 кг. Настъпва един от паметните моменти в българския спорт. Българинът повдига тежестта и така успява да събере 485 кг в трибоя, което е нов световен рекорд. Уникалното на това постижение е, че то остава вечно, понеже след тази олимпиада трибоят в щангите е премахнат и е въведен двубоят. През 1972 г. Олимпийските игри се считат и за шампионат на планетата в съответния спорт. Така Йордан Биков за 4 месеца става първият български щангист с голям шлем от олимпийска, световна и европейска титла. Обявен е за спортист номер едно на България за същата година.
Радостта на Биков е голяма. Ето как той описва своите мисли и чувства вечерта след състезанието в Мюнхен:
„В нощта след състезанието легнах и заспах спокойно. Преди това сложих медала си под възглавницата, за да ми е под главата. Няколко пъти се будех през нощта и в полусън го опипвах. На заранта пак се стреснах: Ами ако съм сънувал? Ако състезанието не е минало и аз още не съм шампион? След това мушнах ръка под възглавницата – там си е съкровището ми, там си е.“
След олимпиaдата Абаджиев все по-често залага на своя любимец Неделчо Колев в кaтегория до 75 кг. На европейското първенство в Мадрид (1973 г.) Биков е втори, а първото място заема Колев. Конкуренцията между двамата големи щангисти продължава, докато Биков се контузва по време на възстановителен лагер в Приморско. При тренировка, в която щангистите хвърлят пудовки в пясъка, той наранява много лошо своето коляно. По този нелеп начин приключва кариерата на един от най-успешните български щангисти. Биков се отказва официално от състезателната си кариера през 1975 г.
След като се оттегля от спорта, записва Висшия институт по физкултура (ВИФ). Първоначално учи редовно, а по-късно задочно. Отношенията му с Абаджиев се подобряват. Треньорът му помага с лекциите, а когато няма пари, го включва в лагерите на тима. По-късно го урежда на работа за няколко месеца в Китай, където Биков тренира националния им отбор по щанги. Благодарение на неговия труд този спорт се развива в източната страна, а китайците дори започват да печелят медали от престижни състезания. През 1988 г. Биков работи в африканската държава Габон, където 6 месеца прави пластмасови тухли. В края на 90-те години на ХХ век е назначен за отговорник на младежта и спорта към община Пазарджик.
Източник: novosianie.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.