Историческия и архитектурен резерват село Ковачевица е безспорно едно от най-значимите и впечатляващи постижения на българския строителен гений през Възраждането. Всичко там е камък…Но въпреки, че камъка символизира студ и сивота, този каменен град се оказа едно доста слънчево местенце.
Село Ковачевица се намира на около 24 километра е град Гоце Делчев по поречието на река Канина (Кървава река). Пътя до там като цяло не е лош, с изключение на един участъка от около километър, два, където асфалт няма. Ние проблем с това нямахме, понеже случихме на хубаво и сухо време. Не гарантираме обаче, че при други условия стигането до резервата ще е лесно и дори възможно.
За името на с.Ковачевица съществува легенда свързана с ковача и дюлгерин Марко
Село Ковачевица и неговото семейство. След като известният тогава ковач се споминал, всички близки и роднини от околните селища като отивали при Гина, съпругата на Марко казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица.
Селото възниква през първата половина на 17 век, по време на вълните на насилствено помохамеданчване на българи. Основано е от българи, преселници. Те пристигали от различни крайща на страната ни – от с.Рибново, от Банско, от Търново (създали т.нап.”Търновска махала”) и в малко по-къснен период от Западна Македония, които образува т.нар. “Арнаутска махала”. Населението се занимавало с различни дейности – земеделие, скотовъдство, занаятчийство. Дошлите от Западна Македония се занимавали най-вече със строителство (дюлгерство).
През цялото време на турското робство в с.Ковачевица не е имало турска администрация, което благоприятства за превръщането на селото в един от центровете на македонското национално-освободително движение.
Ковачевица е посрещала и изпращала много комити.
В годините на Възраждането Ковачевица е център на просветното и църковно дело в Неврокопско. Уникален архитектурен паметник е църквата “Свети Никола”, построена през 1847 г. от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. През 1900–1912 години преди освобождението на селото, населението издига до самата църква четириетажна камбанария.
В средата на 20 век редица жители на селото се изнасят към Велинград, Батак, Пазарджик и други крайща на страната, като изоставят редица къщи, които бавно започват да се рушат. За развитието на селището изключително много допринася българската кино индустрия. В Ковачевица се заснемат над 20 филма, между които и “Мера според мера”, “Мъжки времена” и много други.
През 1977 г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват. Това, както и популярността на селото, идваща от заснетите в него филми, връща хората в него и го прави посещаван туристически център.
Архитектурата на Ковачевица е слабо казано впечатляваща.
Там няма да видите къща, покрита с керемиди. Всички са с тикли. Тесни калдеръмови улички, водят до различни битови механи и капанчета, където може да похапнете вкусна супа и домашно приготвен суджук. Редица къщи в селото предлагат нощувка, така че ако обичате битовата обстановка тук ще се почувствате добре.
В местността около селото има и няколко туристически обекта, които задължително трябва да бъдат посете, разбира се ако разполагате с достатъчно време.
От местността Кози камък се открива чудна гледка към Каялийските скали и стръмните върхове на Пирин планина.
На един час път пеша, западно от с.Ковачевица в долината на река Канина /Кървава река/ се намира Сини вир. Водопадът е цяла каскада в коритото на реката, която в тази част е създала величествен пролом.
На два километра източно, в най-високата част над селото е местността „Свети Георги“. Там през 1995г. от майстора зидар Шериф Ходжов от с.Горно Дряново и с доброволен труд на населението на с.Ковачевица е изграден параклисът „Свети Георги“.
За тези, които обичат планинския туризъм, много близо до Ковачевци е връх Беслет (1938 м). Темето му е обрасло с остра трева и хвойнови туфи, а склоновете му са покрити със стара иглолистна гора. Преданието разказва, че името му идва от някогашните безбрежни иглолистни гори, в които човек попадне ли се загубва „без следа“.
Източник: btourism.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
