Едно от неизвестните женски имена на българската поезия е това на поетесата Пенка Цанева – Бленика.
Пенка Денева Цанева, с псевдоним Бленика, е българска поетеса, мемоаристка и преводачка.
Пенка Цанева е родена на 8 февруари 1899 г. в Тутракан, в семейство на Деньо Манев, абаджия и опълченец в Руско-турската освободителна война. Детството ѝ преминава в Тутракан. През 1911 – 1916 г. живее и учи във Велико Търново.
Принудена да се издържа сама, от 1916 г. се установява в София и постъпва на работа в Съюза на земеделските кредитни кооперации. Две години по-късно завършва като частна ученичка Търновската девическа гимназия и през 1925 г. – славянска филология в Софийския университет.
Работи последователно като учителка по български език и литература в София (1937 – 1946) и като редактор в списание „Жената днес“ (1952 – 1958).
Съпруга е на литературния историк и критик Георги Цанев.
Дебютира през 1919 г. със стихове във в. „Равенство“. Публикува поетични творби във вестниците „Вестник за жената“, „Литературен час“, „Литературен фронт“, в списанията „Кооперативна просвета“, „Изкуство и критика“, „Септември“, „Жената днес“, както и разкази за деца в списанията „Детски свят“, „Прозорче“ и др.
Пръв читател на стиховете на Бленика е съпругът й Георги Цанев, който е признат литературен критик. Запознанствата й с ярките женски имена като Магда Петканова, Фани Попова-Мутафова, Ана Каменова оформят стила й на писане завинаги, както и ключовите теми – женската участ, като специално място е отделено на майчинството, на родния край, на скъпата Добруджа, в която е изживяла най-радостните си мигове, и която оставя в душата й незаличими следи.
Пенка Цанева – Бленика умира на 19 декември 1978 г. в София.
Макар и писани преди почти 100 години и днес стиховете й звучат нежно и откровено:
И ето – растнеш ти като видение,
застинало над сребърната шир –
дошло с нощта от звездните селения
душата ми за миг да утеши
и своето трептящо отражение
да хване в огледалните вълни.
Източник: azcheta.com, wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
