Българският художник-реставратор, поет, хуморист и преводач Асен Илиев Белковски е роден на 22.01.1879 г. в Асеновград. Получава основно и гимназиално образование в София, учи в Рисувалното училище в София (1896-1899), в Казан (1899-1903), Петербург (1903-1905), Мюнхен (1905) и Париж (1905-1906), завършва Петербургската художествена академия (1906).
Асен Белковски е дългогодишен учител и художник-реставратор. Участник е в изработването на стенописите на храм-паметник „Александър Невски” (1907-1912).
Белковски е и добър поет. Той пише любовна и съзерцателна лирика. Печата в „Мисъл”, „Българска мисъл”, „Развигор” и „Литературен глас”. Превежда художествена и кооперативна литература.
Половин руснак, половин българин, говори български с мек руски акцент. Негов баща е Илия (поп) Киряков (Т.) Белковски (с. Устово /дн. към Смолян/, 25 ян. 1847 – 26 септ. 1922, София) завършил българското класно училище в Пловдив (1871), учител в Троян (1871-1874), с. Устово (1875-1877), Станимака (1877-1878), член на Троянския рев. комитет (1871), администратор в Държавната печатница в София (1879-1983) и дългогодишен пом.-кмет на града (1883-1898), преводач на Платон, Плутарх и Херодот, син на Киряк Белковски (с. Устово /дн. към Смолян/ – 1892) учител и свещеник (от 1859) в Смолянско, преводач от гръцки на евангелия и жития на местния родопски диалект, събрани в сб. „Домашкино”.
Братя са му един от първите български военни инженери, изобретател, полк. Богдан Илиев Белковски, завършил Михайловската артилерийска академия в Петербург (1907), и първият ректор (1944-1945) на Държавното висше техническо училище в София Станчо Илиев Белковски, завършил архитектура в Берлин (1920), професор (от 1943).
На баща и братя Белковски са посветени неочаквано добре направени и свързани статии в най-новата „Голяма енциклопедия България” (2011-2012).
Асен Белковски е член на Дружеството на художниците в България, на Съюза на южнославянските художници „Лада”, член-основател на Дружество „Родно изкуство”. Характерни за изкуството му са работите в областта на пейзажа, изпълнени в малък формат, с маслени бои. Руската художествена школа оказва влияние върху творчеството му със своя реализъм.
Най-ранните му творби остават в Русия. Известен брой от картините му се съхраняват в Националната художествена галерия, но в по-голямата си част са собственост на частни лица.
Автор е на „Поема на Самотата” (като отделна книга – 1931 г.) и „Поема на рушвета”, често четена по работнически вечеринки. Превежда японски (повече от 100 стихотворения) и английски поети (Суинбърн, Шели, Бърнс), както и приказката-поема на Пьотр Ершов „Гърбоконче-вихрогонче”. Псевдоними: Върколак, Караконджо, Макар Безродни, Мистър Имп, Мушморок. Заслужил художник (1951).
Белковски умира на 14.09.1957 г. в София.
Източник: literaturensviat.com, 555.blog.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
