Минали няколко стотин години, когато местни овчари от днешно Заберново открили някогашната величествена крепост
Легенда разказва за непристъпно място, на което от незапомнени времена съществувала дебелостенна крепост. Скрита в странджанското усое, защитена от естествен ров на река Щремница, тя била непревземаема стотици години. Единственият й вход бил закрит с бодлив джел.
Дошли мракобесните времена за тези земи. Османски войски обсадили района, но колкото и да опитвали, не успели да пречупят съпротивата на българите, намерили укритие в крепостта. Тогава нашествениците пуснали съгледвачи, за да видят откъде хората зад стените се снабдявали с вода.
В твърдината имало стопанство, а в него – малко прасе, което толкова било привързано към една от жените, които се грижили за животните, че ходило навсякъде след нея.
Веднъж жената слязла за вода през тайния проход на калето, който приличал на дълбок кладенец, а краят му стигал до водите на реката. Прасето изприпкало след нея, но се залутало в шубраците и я изгубило от поглед, затова тръгнало по обратния път. И тогава турските съгледвачи го видели и го проследили.
Така била разкрита тайната на крепостта, а малко по-късно тя била превзета и съборена. Минали още няколко стотин години, когато местни овчари от днешно Заберново открили някогашната величествена крепост. Няма данни как се е казвала. До нас е стигнало името Калето (крепост), така се казва и върхът, на който се е издигало някога.
Като казваме връх, все пак трябва да припомним, че Странджа е ниска и полегата планина. Та, в конкретния случай става въпрос за малко над 220 метра надморска височина.
Тази легенда ни я разказа Иван Иванов, чиито корени са от Заберново.
Автор: Севдалина Пенева
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.