Горянското движение в България не е получило достатъчната си обществена признатост. То бледнее като интересен съпротивителен процес и в нашата историческа наука.
Напълно неизвестно е за младите поколения, на които учебникарски им бяха отнети много факти от периода след 9 септември 1944 г.
Горяните се сформират като въоръжена организирана съпротива срещу новата червена власт още в началото на 1945 г. Движението обхваща почти всички райони на България. В периода 1945-1949 г. избитите в сражения, ликвидирани без съд, осъдени на смърт и на затвор с различна продължителност са над 3000 души. Значителен процент от тях са горяни.
Горянството като своеобразен антипод на шумкарството е в отговор на репресиите, които новите управници бързат да приложат за всяване на изпитания сталинистски ужас, гарантиращ масова парализа на всякакви неудобни обществени чувства и действия.
Някои следователи виждат като причина за поява на горянската съпротива не само насилствената колективизация и задължителните зърнодоставки. Защото в програмите на доста горянски структури е заложено и премахване на съветското господство и тоталитарна система, наложени от Москва. А и възстановяване на Търновската конституция.
Горянската организация в Русенско не е от първите. Но й прави чест, че се появява, когато на много места из България съпротивата вече е разбита. Движението срещу комунистическия режим в този край се обединява след създаването на нелегална областна организация под името „Областен акционен земеделски център № 1″. Това става на учредително събрание през 1950 г. в Русе.
Повечето от учредителите са бивши николапетковисти. Центърът е структуриран с председател, организационен секретар, касиер, завеждащ връзки с бойните групи, завеждащ връзки със селата и председател на контролния съвет.
А на 18 март 1951 г. в една бивша тепавица в околностите на село Писанец, в местността Долап дере, се провежда нелегална конференция на групите от Русенския край за координиране на дейността им. Организатор на конференцията е областната организация. Присъстват около 40 души, които полагат следната клетва: „Обещавам пред целия български народ да се боря за неговото освобождение и за да възтържествува свободата и демокрацията. Зная, че всяко своеволие и предателство се наказва със смърт. Заклех се.“
Най-активна е организацията в Писанец. В началото на юни 1951 г. в горския масив Батаклията се води сражение между горянска група от 17-18 човека и отряд милиционери, служители на Държавна сигурност и активисти комунисти от съседните села. След това групата е разбита. Същата година движението в Русенско е ликвидирано, като са убити, заловени и предали се 28 човека. Заловените горяни са съдени в два процеса.
Горянските чети са интересен социално-политически и народопсихологически феномен. Те по своему също откършват парченце от „на клеветата зъба“, както казва Вазов, че България е била най-примирената и послушна роднина от така нареченото семейство на социалистическите народи. Защото подобни изригвания на народно несъгласие сред другите социалистически републики по това време са малко – само в Прибалтика и Украйна.
Все пак е горяло нещо от националния дух през годините във върколашкото време на червения терор. И това би могло да се увековечи чрез национален паметник на горянството в столицата!
Автор: Тодор Бакърджиев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
