Със своите 40 хиляди археологически паметници България е сред трите най-богати на ценно историческо наследство страни в Европа, твърди проучване на ЮНЕСКО, извършено през втората половина на миналия век. Оттогава земните недра продължават да ни изненадват и удивляват с все нови и нови находки.
Да припомним, че по нашите земи е открито най-старото обработено злато в света – във Варненския некропол, от петото хилядолетие преди Христа. Пак у нас археолозите попаднаха и на най-богатите съкровища от ювелирно изработени златни съдове на траките – най-ранните известни на нас племена, които са населявали земите ни. На наша територия е открито и смятаното за най-голямо монетно съкровище в света – Девненското.
Поради специфичното си разположение на кръстопътно място между Европа и Азия, българските земи са особено богати на монетни находки не само в количествено отношение, но и като разнообразие на произхода и епохите, в които те са създадени. Това казва Николай Марков – доктор на историческите науки и сътрудник в Националния исторически музей /НИМ/.
От него научаваме още, че най-ранните монети по нашите земи са открити едва половин век след началото на монетосеченето в света, за чиято люлка се смята древната Лидия /в днешна източна Турция/. От монетите, от металния им състав и от изображенията върху тях, узнаваме много за икономическите и социалните отношения в отделните исторически общества. Първите монети са от естествена сплав на злато и сребро. Дълго време след това двата благородни метала остават основа на монетосеченето.
„Лидийски екземпляри от най-ранната епоха на монетосеченето не знам да са намирани по нашите земи, но монети от началото на VI век пр. Хр. вече има, макар и в единични екземпляри”, посочва д-р Марков.
Особено богати са находките на тракийски монети по нашите земи. Върху тях има портретни изображения на съответните владетели.
„Тракийските монети са едни от първите, които дават възможност да видим реални портрети – посочва д-р Марков. – Такива не са фигурирали върху тогавашните монети, емитирани от отделните гръцки полиси. Причината е в особеното място, което тракийските царе са заемали в обществото. Всъщност царят е същество на границата между божествата и обикновените хора. Той е полубожество. Това е вероятно причината върху десетки монетни емисии да се явяват и потретите на тракийските владетели.”
От монетните находки научаваме, че вероятно и първите фалшификатори са се появили още в зората на самото монетосечене. На Балканите, включително по нашите земи, са познати доста такива емисии.
„За пример ще дам добре познатите монетни емисии на келтите, казва Николай Марков. Тези германски племена се появяват на Балканите в началото на ІІІ век преди Христа. Според една теория племето на Сердите, които дават названието на град Сердика, днешната столица София, е било от келтски произход. Келтите имитират добилите особена популярност монети на Александър ІІІ Македонски. При това имитативно сечене парите са с по-нисък грамаж и много лесно се разпознават по примитивните изображения върху тях. Толкова примитивни, че понякога образите са доведени до състояние само на маркирани точки и чертички. Така или иначе, тези парични знаци изглежда са вършили добре работата си, защото съвсем не са толкова редки и се срещат върху значителна територия от Балканите. Немалка е вероятността голяма част от тази продукция да е изработвана по българските земи.”
Най-богатите монетни находки на наша територия обаче са от римско време.
„Естествено е от това време ние да имаме най-големи натрупвания на монети, смята историкът Николай Марков. – Те стават особено значителни през времето на варварските нашествия, когато хората започват да укриват натрупаното от тях. Под натиска на несекващите варварски нападения подобни заравяния на монети са се повтаряли многократно в продължение на няколко века. В резултат на което от средата на ІІІ докъм VІІ век ние намираме непрестанно огромни количества монетни съкровища. Може би най-голямата монетна находка въобще в света е намерена по нашите земи, доколкото си спомням, през 1934 г. Това е знаменитото Девненско съкровище. Става дума за два огромни глинени съда, използвани за съхранение на зърно. Единият е бил пълен догоре с пари, а другият – до три-четвърти от обема си. Количеството на монетите е било толкова значително, че и до сега точната им бройка не е известна. Но се говори за няколкостотин хиляди. Част от тях са били разграбени, но лъвският пай от тази находка все пак постъпва във фондовете на Археологическия музей в София. Има хипотеза, според която става дума за римска армейска каса. Това е най-приемливо от гледна точка на характера на това съкровище – огромно количество, стотици хиляди, но сребърни монети.”
Семейните съкровища са били по-скоро от скъпи златни, а не от сребърни монети, тъй като по този начин са били по-компактни. Любопитен период на „затишие” по отношение на монетните находки настъпва през ранното българско средновековие между VII и X век след Христа, защото паричното разплащане по това време е било слабо развито по нашите земи. По тази причина, обяснява историкът, когато през 1018 г. България бива превзета от Византия, император Василий ІІ нарежда данъците от българските земи да се събират не в парични знаци, а в натура.
„Първите монети, за които може да се твърди със сигурност, че са български, са монетите на цар Иван Асен, сиреч от първата половина на ХІІІ век”, уточнява д-р Марков. Върху средновековните ни парични знаци неизменно е изобразен съответният български цар, но, за разлика от монетите на траките, тези образи не са портрети, а по-скоро символен знак на властта. „Набляга се повече на схематизма в изображението, без да се търси достигането на индивидуализиран портрет, продължава историкът. – Ние ще видим върху всички монети българския цар традиционно изправен в цял ръст с всички владетелски знаци – корона, скиптър и т.н. Около образа на владетеля върху българските средновековни монети традиционно се изписва и името му.”
От древността до края на Средновековието, изображението на съответния владетел върху една монета е било най-вече гаранция за истинността на паричния знак. Много богати и изключително разнообразни са находките на монети от времето на Османската империя /ХІV- ХІХ век/, тъй като в нея са циркулирали всевъзможни монети от света. Така българските археолози неведнъж попадат на пари дори от Новия свят – Перу, Мексико. Изключителното богатство и разнообразие на монети по българските земи обаче подхранва постоянно апетитите и на голяма армия от иманяри, с които държавата все още не успява да се справи.
Източник: bnr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
