Иван Цонев Луков е български офицер, генерал-лейтенант, участник в Балканската война.
Иван Луков е роден на 22 август 1871 г. в Габрово. През 1891 г. завършва Военното училище в София, а през 1910 – Николаевската генералщабна военна академия в Санкт-Петербург, Русия. Участва в маневрите през 1905 г. във Франция. От 1906 до 1908 г. е военен аташе в Париж и Петербург.
През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия, а след края на войната е назначен за началник на Военното училище.
През 1913 г. е обвинен в заговорничене и е преместен за командир на 38-и пехотен полк в Кърджали. През 1915 г. става началник на щаба на Трета военноинспекционна област в Русе.
След мобилизацията през 1915 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия в Кюстендил, а след смъртта на генерал-майор Константин Жостов – за началник на Щаба на действащата армия.
През 1917 поради конфликти със съюзниците е изпратен да командва 2-ра армия.
През 1918 г. е в състава на българската делегация са подписването на примирието в Солун, заедно с Андрей Ляпчев и Симеон Радев. През 1918-1919 г. е началник на щаба на армията и член на българската делегация в Ньой.
След демобилизацията по мирния договор излиза в запаса. В периода 1921 – 1923 г. е председател на Съюза на запасните офицери
Генерал-лейтенант Иван Луков е награден с:
- Орден За храброст III-та степен, I-ви и II-ри клас
- Орден „Св. Александър“, II-ра степен с мечове
- Орден „За военна заслуга“, I-ва степен на военно отличие и V степен на обикновена лента
- Орден „За за заслуги„ на обикновена лента
- Орден на Пруската корона, I-ва степен с мечове
- Германски орден „Железен кръст“, I-ва и II-ра степен
- Орден „За военна заслуга“, II-ра степен с мечове
- Саксонски орден на Албрехт, I-ва степен с мечове
- Австро-унгарски орден „Леополд“, 1-ва степен
- Австро-унгарски орден „Желязна корона“, II-ра степен
- Австро-унгарски орден „За военна заслуга“, II-ра степен
- Френски офицерски кръст Почетен легион
- Руски орден на св. Анна, II-ра степен
- Османски сребърен орден „Лиякат“, с мечове.
- Османски сребърен орден „Имтияз“, с мечове
Генерал-лейтенант Иван Луков умира на 17 април 1926 г. в София, България.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
