На 17 април църквата почита Св. преподобни Акакий Мелитински!
Светият Божий угодник Акакий бил роден в арменския град Мелитина и произхождал от благочестиви и богобоязливи родители, които, като нямали деца, с молитва и пост си изпросили от Бога този благословен плод.
Родителите възпитали сина си на книжните науки и го отвели при епископа на този град; дали го на служба Богу, защото така били обещали, когато молели от Бога дете за себе си.
Епископ на град Мелитина тогава бил блаженият Отрий. Това бил същият епископ, който на Втория Вселенски събор на светите отци, свикан по времето на царуването на Теодосий Велики, срещу духобореца Македоний, сред сто и петдесетте отци бил особено силен защитник на благочестието.
Заедно със свети Григорий Богослов и с другите ревнители и защитници на православието той твърдо го защитавал и се борел срещу ересите. На този благочестив мъж, свети Отрий, бил поверен от родителите блаженият отрок Акакий.
Светият епископ Отрий, като предвидял у момчето божествената благодат, го поставил сред църковните клирици. Акакий израствал от сила в сила, като преуспявал в добродетелите, ревностно изпълнявайки църковните трудове, усъвършенствал се в добродетелите и светостта, като се стараел да бъде полезен на всеки. При него се учил и преподобният Евтимий Велики, когато бил малък. Свети Акакий бил учител не само на децата, но и на възрастните, като всички назидавал и с думи, и с примера на своя добродетелен живот, особено когато достигнал свещенически сан и бил задължен да се грижи за спасението на поверените му човешки души.
Като избран съсъд на Светия Дух, той бил въздигнат в архиерейски сан, като напълно достоен за това. Когато свети Отрий, Митилинският епископ, преминал от този живот при Господа, на неговото място единогласно от всички бил избран блаженият Акакий и по чин възведен на светителския престол, като горяща свещ, поставена на златен свещник за просвещение на цялата вселена. Този епископ така угодил на Бога и бил толкова велик в светостта си, че се удостоил с дара на чудотворството.
Веднъж се случила дълга засуха, поради което се очаквал страшен глад. Целият народ бил в голяма скръб. Христовият светител заедно с гладуващия народ тръгнал към църквата на свети великомъченик Евстатий, която се намирала извън града, и там умолявал Христовия мъченик заедно с тях да се помоли на Господа и да изпроси от Него дъжд, за да се насити изсъхналата земя.
След това той поставил недалеч от църквата на издигнато и открито място жертвеник и Божествен престол и започнал тук да извършва безкръвната жертва, като със сълзи се молел на Господа. При това преподобният не разтворил виното в светата Чаша с вода, както това се прави обикновено, но устремил ума си към Бога и усърдно се молел Самият Бог да изпрати свише вода и с тази дъждовна вода да разтвори виното в Чашата и заедно с това да напои и изсъхналата земя.
И молитвата на светеца била тъй силна и действена, че веднага завалял силен дъжд, който не само разтворил виното в Чашата, но достатъчно наситил и земята. Скръбта на всички хора, които били там, се превърнала в радост, и всички прославили и благодарили на Бога. През тази година имало изобилна реколта от плодове по молитвите на Божия угодник Акакий.
В тази страна имало и една пълноводна река, която много често излизала от бреговете си и наводнявала околните селища. Веднъж реката така необичайно се разляла, че дори големите сгради, недалеч от нея, били съвсем наводнени, а някои били разрушени; с всеки час реката се разливала все повече и заплашвала да потопи множество околни жилища.
Тогава Христовият светител Акакий като видял колко много страдат хората от това наводнение, се приближил към реката и като се помолил на Бога, положил недалеч от брега камък, като забранил на реката да преминава зад сложения от него предел. Реката влязла в бреговете си; и въпреки че водата в нея значително се увеличила, не излизала по-далече от онзи камък, с който светителят като с някое препятствие я заключил в нейните брегове.
Недалеч от града свети Акакий имал дом, където живеел, преди да приеме епископския сан. Когато встъпил на светителския престол, превърнал своя дом в болница и убежище за бедните. Светителят често посещавал своята болница, като носел нужното за болните и самичък им прислужвал.
Веднъж, като отишъл при болните по жътва, попитал ги дали си имат всичко и дали нещо не им липсва. Те отвърнали, че всичко при тях е в изобилие и само едно ги мъчи – множеството мухи, които им причиняват големи страдания, като кацат по раните им и ги хапят. Светецът веднага се помолил на Бога, прогонил с молитвата си мухите и им заповядал никога повече да не се появяват тука. И така било до самата кончина на Божия угодник: оттогава в този дом не се виждала нито една муха. Такова чудо извършил този дивен мъж чрез Божията благодат.
По същия начин заповядал на жабите, които крякали в езерото и дразнели болните, да замлъкнат. След известно време се съжалил над жабите и ги освободил от мълчанието, само че не изцяло. Защото им разрешил да издават своите крякания тихо, а не така силно, както по-рано.
В едно безводно място светителят направил от сух камък да потече извор на студена вода и напоил жадните; и с много други чудни дела удивил света този велик чудотворец.
Свети Акакий присъствал и на Третия Вселенски събор, който бил свикан в град Ефес през царуването на император Теодосий Младши.
Там заедно с Кирил, александрийския патриарх, и с другите свети отци, Акакий свалил нечестивия Несторий, патриарх цариградски, който хулел Пречистата Дева Богородица, и го предал на анатема. Свети Акакий бил любим и възхваляван от всички свети отци и се ползвал с уважението на самия император.
Като управлявал мирно Христовата Църква дълго време и извършил много чудеса, свети Акакий заминал мирно при Господа. Неговото честно тяло било погребано редом с тялото на свети мъченик Полиевкт. С него той предстои сега пред Господа и заедно с лика на останалите светии прославя Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, славен от цялата твар во веки. Амин.
Източник: pravoslavieto.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
