На днешната дата през 2016 година умира Димитър Цонев!
Димитър Цонев е роден на 30 август 1959 г. в София. Син е на актьора Коста Цонев и Анахид Тачева. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В периода от 1986 до 1991 г. е редактор в „Международна информация“ и в Балкански информационен пул в „София прес“. От 1991 до 2002 г. е водещ на новинарската емисия „По света и у нас“ по Канал 1 на Българската национална телевизия.
През 2002 г. участва в конкурса, обявен от Съвета за електронни медии, за генерален директор на БНТ, но СЕМ избира Кирил Гоцев. Цонев обжалва пред Върховния административен съд, но петчленен състав на ВАС отхвърли окончателно жалбата.
От 1 октомври 2002 г. е назначен за говорител на кабинета на Симеон Сакскобургготски, а след това е пиар на Българската телекомуникационна компания. През септември 2008 г. се завръща в БНТ, където става заместник програмен директор и до 2010 г. е водещ и продуцент на предаването „В неделя с…“ заедно с Камен Воденичаров. През 2011 г. Цонев напуска, като предаването е преименувано на „Неделя по 3“, а Воденичаров остава водещ до 2014 г.
От октомври 2011 г. до октомври 2012 г. води публицистичното предаване „24/7“ по bTV Action (бившата PRO.BG), а след това до март 2014 г. заедно с Цветанка Ризова води предаването „Лице в лице“ по bTV.
От 17 март 2014 г. времетраенето на предаването се съкращава значително и Цонев, като външен продуцент, напуска телевизията, докато Цветанка Ризова остава титулярен водещ на предаването. От 2014 г. се завръща в БНТ, където е водещ на публицистичното предаване „Още от деня“ по БНТ 1 до смъртта си през август 2016 г.
Член е на Съюза на българските журналисти. Владее английски и френски език.
Женен е за съпругата си Марияна и има две деца – Деси Цонева и Димитър Цонев–младши.
Умира на 23 август 2016 г. вследствие на масивен инсулт.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
