Много са делата на нашите предци, с които трябва да се гордее днес българинът.
Тяхното отбелязване и постоянно напомняне са необходими за възстановяването на смачканото ни национално самочувствие.
Сръбско-българската война от 1885 г. и подписването на победоносния мирен договор са именно такива паметни събития, прославили България и нейната армия, защитила по блестящ начин справедливото българско Съединение.
На 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. За 20 оперативни дни източнорумелийските войски и севернобългарските полкове са съсредоточени в Южна България с фронт към Османската империя в очакване на нейната военна реакция срещу нарушаването на статуквото, установено в Берлин през 1878 г. Възползвайки се от ангажирането на българските въоръжени сили на юг и югозапад, вместо да ни помогнат, както ще напише княз Александър, нашите братя сърби решават да разрушат нашето Отечество.
Сръбско-българската война от 1885 г. е най-неочакваната и най-кратката война на България след Освобождението. Активните бойни действия траят 14 дни – от 2 до 15 ноември. Те започват с нахлуването на сръбските войски в българска територия и завършват с техния разгром и превземането на гр. Пирот.
През тази война българските части извършват и най-бързия преход от южната към западната граница, като нанасят съкрушителни удари на сърбите при Сливница, Драгоман, Цариброд, Гургулят, Брезник, Видин и Пирот. Под натиска на Австро-Унгария победоносният поход спира дотам.
Известният участник в събитията капитан Стефан Паприков, по-късно генерал, в „Ръкописен труд по Сръбско-българската война в 1885 г.”, правейки анализ на състоянието на българската войска в навечерието на войната, обобщава пет нейни слабости. Непосредствено след тях, той посочва и една от основните причини за победата, пишейки:
„От друга страна, всичко това (слабостите и недостатъците – б.а.) се попълнюва от безпределна решимост от всекиго и всички да се жертвуват за народното дело”. Ръкописният труд се съхранява в Държавния военноисторически архив, а през 2011 г. е издаден съвместно с община Пирдоп и Държавна агенция „Архиви”.
Най-изненадващата победа на най-младата европейска армия предизвиква бърза реакция за спиране на стремителния й поход. Съставена е седемчленна международна военна комисия за определяне на условията на примирие.
На 7 декември в Пирот същото е подписано и гласи: „Примирието да трае до 1 март (следващата година). Войските на двете страни да изпразнят неприятелската територия, като сърбите се оттеглят 2 дни по-рано от българите. Границата и една ивица от 3 км широчина от страна ще бъде неутрална и ще служи за разграничителна линия между двете армии. Да се разменят пленените. Да се назначат делегати, които ще водят преговори за сключване на мир”.
По-късно се оказва, че тези условия са отпечатани в един чешки вестник, три дни преди военната комисия да пристигне в Пирот, и то буквално, както са приети от същата, следователно са били определени от правителствата още преди започване на нейната работа. Така действа тогава цивилизована Европа.
По този повод един безпристрастен западен наблюдател ще каже: „Аз съм напълно убеден, че офицерите с голямо вътрешно негодувание се покориха на правителствата си и подписаха с отвращение този несправедлив протокол, чрез който се наскърби по безчеловечен начин храбрата и достойна българска армия, и то в полза на една недостойна държава, на която нито политиката, нито пък армията заслужават симпатия. Около 5 ч следобед се подписа протоколът от всички пълномощници на тази техническа комисия, която можеше да свърши работата си и във Виена.
Според мен тази международна военна комисия не беше нищо друго освен гнусна комедия, турена от европейската дипломация, за да излъже общото мнение, което бе приповдигнало високо своя глас в полза на храбрия български народ” В резултат на примирието през декември започва оттеглянето на двете неприятелски армии.
След победата, през 1886 г., в Букурещ е свикана мирна конференция между Османската империя и България, от една страна, и Сърбия – от друга, която продължава от 23 януари до 19 февруари. Участието на империята се основава на васалното положение на Княжеството съгласно Берлинския договор от 1878 г. Български представител е Иван Евстатиев Гешов, на Високата порта – Абдуллах Маджид паша, а на Сърбия – посланикът в Лондон Чедомил Миятович.
Решенията на конференцията са предопределени от позицията на Великите сили за запазване на териториалното статукво между България и Сърбия. Безрезултатен е опитът на българския представител да се постави за разглеждане поне въпросът за обезщетение за понесените загуби във войната. „Големите” застават изцяло на страната на Сърбия, което окуражава Чедомил Миятович да се държи така, сякаш западната ни съседка е спечелила войната. Единственото, което България успява да извоюва, е договорът да бъде подписан на датата, на която е сключен Санстефанският мирен договор от 1878 г.
Най-кратката война приключва и с най-краткия мирен договор, подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ. Неговият единствен член съдържа едно изречение: „Помежду Кралство Сърбия и Княжество България се възстановява мир от деня на подписване на настоящия договор”.
Но зад тази лаконичност се крие бляскавата победа на българското оръжие, разчупило оковите на Берлинския диктат, която победа е най-яркото практическо доказателство за истинността на девиза „Съединението прави силата”.
Автор: Георги Луков
Източник: armymedia.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
