Никола Генев Колчев е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Никола Генев е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево. Участва в Априлското въстание като член на революционният комитет в родния си град. Бива арестуван и изтезаван от турците, като по-късно успява да емигрира в Румъния, след което преминава в Русия.
При подготовката на Руско-турска война (1877 – 1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от III-а Опълченска дружина. Взема участие в боевете на връх Шипка. За проявена лична храброст е награден с войнишки „Георгиевски кръст“ IV ст. В края на войната е повишен във военно звание младши подофицер.
След Освобождението постъпва във Военното училище в София. Завършва първия випуск през 1879 г. На 10 май е произведен в офицерско военно звание подпоручик. По свое желание е разпределен в III-а Пехотна Радомирска дружина (наследила III-а дружина от Българското опълчение). През 1883 г. завършва Стрелкова офицерска школа в Санкт Петербург.
През Сръбско-българската война (1885) капитан Генев е командир на III-а дружина от II- и Пехотен Струмския полк (от 27 септември 1885 г.), както и началник на Трънския отряд. Въпреки малобройния си състав, получава задача да забави Моравската дивизия, насочила се към Сливнишката позиция. Отряда спечелва ценно време, необходимо за допълнително укрепяване и попълване на бойния състав на армията. За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ IV ст.
От 13 август 1887 г. е старши офицер със звание майор, а през 1892 г. От 1893 до 1900 г. Никола Генев е последователно командир на II- и Пехотен полк, на XVIII- и Пехотен Шуменски полк и VII- и Пехотен Преславски полк. От 1900 до 1904 г. е командир на I-а бригада в VI-а Пехотна Бдинска дивизия. На 4 март 1904 г. е повищен в звание генерал-майор. По свое желание преминава в запаса.
През Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Генев се връща в Българската армия. Назначен е за командир на Македоно-одринското опълчение, а от 11 октомври 1912 г. и на Кърджалийския отряд. Участва в бойните действия в Егейска Тракия, които завършват с пленяването на корпуса на Явер паша през ноември същата година. В началото на 1913 г. командваните от него опълченци участват в боевете при Шаркьой, където отбиват голям турски десант.
По време на Междусъюзническата война в 1913 година опълчението води военни действия срещу сърбите при Кочани и Царево село. След края на войната генерал-лейтенант Никола Генев отново излиза в запаса на Българската армия.
Никола Генев е един от офицерите, подписали протестното писмо до цар Фердинанд I против участието на България в Първата световна война (1914 – 1918) на страната на Тройния съюз.
Генерал-лейтенант Никола Генев умира на 12 април 1934 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
