На 9 април църквата почита Св. мъченик Евпсихий!
Св. мъченик Евпсихий се родил в Кесария Кападокийска. Възпитан бил още от детство в духа на християнската вяра. Той бил човек богат, знатен и почитан от всички. Когато достигнал пълнолетие, той се оженил. Денят на сватбата му съвпаднал с годишния празник в чест на езическия идол Фортуна (щастие).
По това време управлявал император Юлиан Отстъпник (361–363 г.). Когато посещавал града, той всеки път извършвал тържествено жертвоприношение в капището на този идол. На неговия пример подражавали всички езичници. Те търсели различни поводи да извършват тържества в чест на този бог. През време на сватбеното угощение Евпсихий забелязал големи тълпи от езичници, които отивали към капището за жертвоприношение. В сърцето му пламнала свещена ревност по Бога. Той взел със себе си няколко християни, отишъл и счупил идола и разрушил капището.
За тази му постъпка веднага съобщили на императора. Евпсихий знаел какво го очаква. Затова раздал имота си на бедните и чрез пост и молитви започнал да се подготвя за предстоящия му мъченически подвиг. Като узнал за станалото в Кесария Кападокийска, Юлиан бил обхванат от голям гняв и решил да отмъсти не само на Евпсихий, но и на всички християни в целия град. Жителите на Кесария той обложил с големи данъци, лишил града от привилегиите, които имал като главен град на областта и поискал незабавно да бъде възобновено разрушеното капище. Евпсихий бил подложен на страшни мъчения. Окован във вериги, той бил хвърлен в тъмница. Често го извеждали и жестоко го мъчели по различни начини. Той обаче мъжествено понасял всички страдания и твърдо изповядал вярата си в Христа Иисуса. Дълго време продължили тези изтезания, но мъченикът останал непоколебим в своите християнски убеждения. Най-после той бил посечен с меч. Идолското капище обаче не било въста-новено, защото император Юлиан заминал на война с персите и повече не се върнал в Кесария Кападокийска, а по-късно върху гроба на мъченика бил издигнат великолепен храм.
Източник: pravoslavieto.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
