Владимир Серафимов е български офицер, полковник, герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912 – 1913).
Владимир Генов Серафимов е роден на 12 август 1860 г. (по други данни на 23 август 1861 г.) в средногорското село Аджар, днес Свежен. Завършва Военното училище (София) с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание подпоручик.
По време на Сръбско българската война (1885) командва 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.
За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-ти пловдивски полк. Полковник от 1909 г.
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.
„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“. – Лазар Даскалов, четник в четата на Стефан Калфа.
Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите:
„ „Няма да отстъпя на турците тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“. “
По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки. Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.
Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).
„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше“. – Атанас Сулинанджиев от село Устово.
„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник“. – поручик Константин Лукаш, взводен командир в 21-ви пехотен Средногорски полк
В хода на преследването на дезорганизираният противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).
За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ III степен.
По време на Междусъюзническата война полковник Серафимов командва 21-ви и 9-и полк в битката при Криволак.
През Първата световна война е командир на I-а бригада от Осма тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция. Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г.
Владимир Серафимов умира на 7 април 1934 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 и Балканската война (1912 – 1913).){kind=link}