Варненският манастир „Св. св. Константин и Елена“ се намира в центъра на самия курорт „Св. Св. Константин и Елена“ (старото му име е Дружба).
Най-ранните писмени сведения за Варненския манастира „Св. св. Константин и Елена“ са от 18в. и се съдържат в книгата „Писма от България“ на известния руски пътешественик Виктор Тепляков, публикувана в Москва през 1832г.
Според преданието обаче още през 16 в. тук е живяло монашеско братство. Възникването на манастира се свързва с чудотворната икона на „Св. св. Константин и Елена“ и с лечебния извор (аязмо), който е запазен до днес и се намира под олтара на църквата.
Смята се, че неговата вода помага при лечението на очни болести, както и при други заболявания. Споменатата икона с лика на двамата светци се е пазела в църквата до средата на 20в.
По време на руско-турската война от 1828-1829г. Варненският манастира „Св. св. Константин и Елена“ е бил разрушен. Няколко години след това благодарение на усилията на двамата братя Теодосий и Агапий Кантарджиеви от Велико Търново, започнало неговото възстановяване. След заселването на двамата братя в манастира и приходите от местното население от село Кестрич (дн. Виница), се устроила църквата, помагало са за издръжката на училища и за подпомагане на бедните.
До създаването на Българската екзархия през 1870г., манастира „Св. св. Константин и Елена“ е бил под ведомството на Гръцката патриаршия. Независимо от това йеромонах Теодосий извършвал богослужение на български език.
Само на големи празници, когато манастира бил посещаван от гръцкия митрополит, или от някой друг влиятелен грък, службите се водили на гръцки език.
След смъртта на двамата братя за Варненския манастир полагал грижи Константин Дъновски от с. Устово, Смолянско.
Той бил ръкоположен за свещеник във Варна през 1857г. и извършил първото богослужение в новопостроения български параклис „Св. архангел Михаил“. През 1999г. с усилията на архимандрит Серафим (Геновски) са върнати част от имотите на манастира.
Днес Варненският манастира „Св. св. Константин и Елена“ е постоянно действащ и се състои от църква, камбанария и малък двор, заобиколени от каменна и дървена ограда.
През 1972г. манастира е обновен и от тогава датират фреските на църквата, която е наполовина вкопана в земята. Дървеният купол на църквата е особено впечатлителен с почти кръглата си форма и богатата си украса с дърворезба от вътрешната страна
Източник: bulgariamonasteries.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
