Българският хайдутин и революционер Илия Кърчовалията е роден в 1856 година във валовищкото село Кърчово, тогава в Османската империя. Произхожда от бедно семейство и от малък работи като овчар и слуга, тъй като баща му и двамата му братя са убити от турци, а майка му умира от скръб. Започва да произвежда дървени въглища, но след като е измамен от гръцки търговец става хайдутин. Четник е при Георги Зимбилев. Участва в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Стоян Карастоилов. След поражението му продължава да се занимава с хайдутство.
Ето какво разказва за него секретарят на неговата чета Георги Баджаров в спомените си:
„Дядо Илия Кърчовалията, Георги Чалъков, Стоян Гаджов, Георги Башлията – и четиримата от село Кърчово, Демирхисарско, Георги Спанчовалията от с. Спанчово, Мелнишко и Димитър Катиналията от с. Катино, Мелнишко, това е четата, на която аз станах секретар, четата на Демирхисарската околия, най-старата чета в Серския революционен окръг. От нея се изроиха неврокопските две чети и серската чета. Наскоро след пристигането се присъединили към четата ни Константин Кюров от Крушово, а още по-късно и Никола Карев от Горно Броди.
Моите другари са всички прости хорица, но всецяло предани на делото. Войводата е старо горско пиле. Младеж на около 20 години, той е участвал в Кресненското въстание в четата на Стоян войвода от Старчища (1878 г.). Бил е четник и през въстаническото движение в 1895 г. Известно време е ходил и като харамия с Дончо и Муструка.
В 1897 г. дядо Илия се запознал в София с Гоце Делчев. Големият и вдъхновен апостол на македонската революция изтръгва стария комита от лагера на хайдутите и прави от него народен деятел. Същата година, 1897 г., когато Гоце плени гърка от Шилинос, Зъхненско , за пари, другари му бяха дядо Илия Кърчовалията и Георги Радев от Горно Броди, по-сетне войвода на Серската чета. На следната година Гоце изпратил дядо Илия и Михаил Попето в Демирхисарско, в разположение на Серския окръжен комитет като терористи. След това Михаил Попето заминал за Гевгелийско и Кукушко, а дядо Илия остава в Демирхисарско. Те образували и първите организационни чети в 1899 год.
Дядо Илия имаше много качества за войвода. Той бе физически здрав човек. Среден ръст, плещест, набит, той издържаше нелегалния живот над 50-годишната си възраст. Прекарал един вид стаж при хайдутите, той познаваше отлично Пирин планина в нейните разклонения от Предела до Серското поле. Чудна памет имаше, горска залутана пътека, която бе минал преди 20 години, налучкваше я в тъмно. Откриваше по белези, които сам знаеше, и нови пътеки в мъчнопроходими планински места. Ориентираше се без компас в тъмни нощи и мъгляви дни из гори и поля. Той знаеше опасните места, местата, гдето турските потери поставяха засади, и ги отбягваше или като трябваше да се мине през тия места, взимани бяха предварително всички разузнавателни мерки. Голям стрелец бе, уби един заек, както бягаше. На прицел никога не гърмеше. Това му създаваше още по-голям авторитет. Като началсвующо лице бе коректен в отношенията си и справедлив. Понякога избухваше и се скарваше, когато считаше, че има нещо нередовно или когато се нервираше, но скоро се успокояваше и дружеските отношения се възстановяваха. Не гонеше гайрез, не бе злопаметен. Неграмотен, той имаше природна интелигентност, която го правеше да бъде уважаван и от интелигентни хора.“
Войводата Илия Кърчовалията умира в Кърчово в 1918 година
Източник: wikipedia.org, promacedonia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
