Въстанието на Константин и Фружин е първата масова проява на съпротивата на българите-християни от Тимошко срещу османското иго.
Въстанието на Константин и Фружин избухва през 1408 г. Неговата цел е освобождаването на християните от Османската империя. Счита се, че е потушено до 1413 год.
Сведенията за това въстание са ограничени и до сега продължава да бъде обект на дискусии сред историците. Почти нищо не се знае за хода на действията; спорни са въпросите за годината на избухване и потушаване, времетраенето и района на разпространение.
В началото на 15 в. победоносните завоевателни войни на Османската империя са временно прекъснати. През 1402 г. войските на султан Баязид I са разгромени от монголците, той самият е пленен, а по-късно е убит. Настъпват междуособни борби за наследството, които продължават цяло десетилетие и отслабват допълнително мощта на империята. Владетелите на застрашените Сърбия, Влашко и Маджарско сключват военен съюз.
Към този съюз се присъединяват цар Константин II Асен (син на видинския цар Иван Срацимир и владетел на силно отслабеното и териториално съкратено Видинско царство) и неговият първи братовчед княз Фружин (син на цар Иван Шишман). Възползвайки се от обстановката на вътрешна криза в Османската империя през 1408 г., те се завръщат в Бъдин и оглавяват първото Тимошко въстание против османското иго.
Според редица сведения Константин II Асен управлява своето царство до смъртта си през 1422 г. и най-вероятно, включвайки се в създадената от крал Сигизмунд Люксембургски християнска коалиция срещу турците, едновременно е подпомогнал братовчед си Фружин в опита му да отвоюва бащините си владения.
Въстанието се разпространява бързо, обхващайки Северозападна България и Темско, които преди 1396 г. били владение на Иван Срацимир. Двамата водачи са подкрепени от сръбския княз Стефан Лазаревич и влашкия войвода Мирчо Стари.
След тежки сражения въстанието е потушено от многобройните турски войски под командването на Сюлейман (син на Баязид I). Константин и Фружин успяват да избягат, като Константин намира убежище в Сърбия, а Фружин – в Маджарско.
През същата година като отражение на въстанието, избухват бунтове и откъслечни въстания и в други краища на България – в Провадийско, Айтоско и други.
Източник: historicuse.alle.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
