На 15 ноември 1877 г. в София е обесен от османската власт Стоян Табаков, известен като Хаджи Стоянчо Книжар и Стоян Табака. Виден български просветен деец, революционер и национален герой от епохата на българското възраждане.
Хладнокръвното и достойно поведение на Хаджи Стоянчо по време на екзекуция, правят силно впечатление на английския репортер на вестник „Стандарт“. След изпълнението на присъдата той откупил дрехите, с които е облечен Табаков и ги подарил на музея на мадам Тюсо в Лондон. След Освобождението при днешния Лъвов мост е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него е осъществен Лъвовия мост, където четирите лъва символизират четиримата обесени от турците софийски книжари.
Стоян Табаков е обесен на мегдана на Капан махала (била е от двете страни на бул. „Дондуков“ след ул. „Веслец“, лобното място е на ъгъла на улица „Веслец“ с булевард „Княз Александър Дондуков“, където софийският книжар е обесен от турците, днес е поставена паметна плоча.) заедно с още трима софийски книжари – Никола Чолака, обесен на Куручешме (на пресечката на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“, пред собствената си книжарница, днес там има паметна плоча) , Киро Геошев – на Говежди пазар (пазаря бил е около тази част на сегашната ул. „Лавеле“ между бул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Позитано“, а бесилката непосредствено до разрушената от бомбардировките църква Свети Спас, днес под Булбанк) и Георги Стоичков в Драз махала ( била е между бул. „Драгоман“, ул. „Цар Симеон“, бул. „Г. Димитров“ и бул. „Сливница“, екзекуцията е станала при днешния Лъвов мост до североизточния лъв, където е поставена паметна плоча) .
На ъгъла на улица „Веслец“ с булевард „Княз Александър Дондуков“, където софийският книжар е обесен от турците, днес е поставена паметна плоча.
Роден е в разложкото село Якоруда. Учи в якорудското килийно училище на поп Стойко Грашкин. Първо е овчар, после e привлечен за съдружник в търговията от своя братовчед, съученик и другар от овчарските години Никола Вардев. Стоян също е Вардев, но носи прякора Табака, защото е бил с бяла кожа и руса коса, отличаващ го от другите Вардевци, които общо взето са чернокоси. Заедно с Никола през 1864 година отиват на поклонение на Божи гроб и стават хаджии. Около 1864 – 1865 година с Вардев откриват на Златарската чаршия (днешната улица „Сердика“) първата книжарница в София. Единият продава в книжарницата, а другият обикаля и снабдява с просветната стока села и градове. Книжарницата доставя български книги и учебници на училищата в Софийско и Източна Македония.
Книжарите са близки хора на Софийския революционен комитет, основан от Васил Левски в 1870 година и действат като негова връзка в Софийско и на юг. Разнасят книги, карти и учебни пособия в цялата област от Орхание и Трън до Мехомия и Кюстендил, държат връзка с всички учители и по-будни хора. Развиват просветителска дейност държат речи в църквите и на събрания в училищата. В двойните дъна на сaндъците с книги пренасят революционна литература и вестниците на българската борческа емиграция.
В 1877 година по подозрение за революционна дейност и съдействие на руските войски, турците правят обиск в книжарницата на Вардев и Табаков. Те са арестувани за разпространение на съставения от Вардев сборник-песнопойка „Народни песни“ с патриотични текстове, сред които забранената песен на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“. За тази песнопойка книжарите са осъдени на смърт и обесени на 15 ноември 1877 г.
Автор: Асен Виденов
Източник: voinaimir.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
