Младост, отдадена на саможертвата

Вела Пискова е първата жена-героиня, решила с оръжие в ръка да застане срещу фашизма. Надарена от природата с любознателност, влечение към науката, с музикален талант и сценични наклонности, по примера на високообразованите герои от епохата на Великото българско възраждане вместо да си осигури спокоен, добър живот и кариера, тя тръгва по трънливия и опасен път на борбата

Вела Пискова е родена във Велико Търново на 28 ноември 1889 г. Тя е второто дете от многодетното семейството на Васил Ахмаков и Нела Стойнова. С мечти, очаквания и намерения за по-добър живот, за „големи дела“, семейството се премества в София. Но тук мечтите не се сбъдват, на бащата не му провървява, губи и последните си спестени пари, тежко преживява неуспехите и безпаричието, заболява и умира на 33-годишна възраст, като оставя грижите за отглеждането на четирите деца на майката. По този начин още твърде малка Вела познава немотията, глада, лишенията и не разбира сълзите на майка си. Вуйчо й Петко Стойнов избавя семейството от тежкото положение и ги приема при себе си в Шумен, където Вела учи и завършва средното си образование в девическата педагогическа гимназия с отличен успех. Тук се включва в младежките кръжоци, организирани от тесните социалисти.

С помощта на брат си Кольо тя се снабдява със социалистическа литература, с вестник „Работническо дело“. Чете сериозно, самообразова се, участва в дискусиите. По този начин се оформят социалистическите й възгледи, които определят пътя й на борба за социална справедливост. При приемане от правителството на Димитър Петков през 1907 г. на закона, целящ забрана на завършилите педагогическа гимназия младежи да следват в университет, учениците от шуменската мъжка педагогическа гимназия обявяват стачка. Заради организиране на съученичките си в подкрепа на стачкуващите Вела едва не е изключена от гимназията.

Учителства в с. Каран Върбовка, учи не само децата, но и техните родители, и същевременно се запознава с мизерията и невежеството на селското население. Става член на БРСДП (т.с) и на учителската тясносоциалистическа организация и едновременно членува в партийната организация на град Русе. Времето й е непрекъснато ангажирано със „събрания, сказки, доклади, партийни поръчения, пропаганда сред селяните“. С честност, интелигентност, висок дух и дисциплина и всеотдайност на партийното дело Вела успява да спечели доверието и обичта на своите идейни другари.

В Русе Вела се омъжва за младия машинен техник Пеню Писков. Независимо че семейните й грижи нарастват, става и майка, тя продължава, с помощта на съпруга си да изпълнява задълженията и поръченията, поставени й от клуба. През 1912 г. В. Пискова заедно със семейството си се премества в София, където през 1917 г. продължава образованието си и завършва физика с отличен успех. След година е разпределена в Шумен като учителка. Задачите й са свързани с партийно-идеологическа работа, която обхваща жените работнички и младежта вън от училището. Вече майка на две деца, В. Пискова взема активно участие в обществено-политическите борби в Шумен. През 1920 г. е уволнена за пропагандиране на социалистически идеи, но поради намеса на учениците тяхната учителка е върната обратно на работа. По-късно тя заедно със семейството си се премества в Бяла Слатина, където мъжът й намира работа. Тук се запознава с младата революционно настроена партийна деятелка Цола Драгойчева и между тях се заражда приятелство и дружба.

След Деветоюнския преврат през 1923 г. и решението на ЦК от 5 август за подготовка на въстание Белослатинската партийна организация започва трескава подготовка за въоръжена борба. В. Пискова взема много дейно участие, свързано с: „мобилизация на силите, сформирането на бойните групи, набавянето на оръжие и др.“ По време на Септемврийското въстание тя е назначена за комендант в Бяла Слатина. След неуспеха на въстанието и започналата кървава разправа на властите с участниците Вела и съпругът й попадат в затвора. След като излиза от затвора, тя е принудена да напусне Бяла Слатина и отново се озовава в Шумен. За да може да изкарва прехраната си и тази на двете си деца, Вела дава „уроци по цигулка, математика и физика“. Арестите, побоищата и преследванията на участниците във въстанието и на партийни деятели продължават. Партията е принудена да мине в нелегалност. По поръчение на ЦК в Шумен е изпратен Боян Българанов с цел да подготви шуменската партийна организация за работа в условията на нелегалност. Вела Пискова става негов заместник. Борбата започва отново.

Като член на новия партиен комитет тя изпълнява поръчение да получава и разпространява „Работнически вестник“, дейност, която изиска много строга „конспиративност и голямо внимание“. Макар че полицията я подозира, че е във връзка със съпруга си, и я следи, смелата боркиня срещу фашизма продължава изпълнението на поставените й задачи: осигурява адреси, намира куриери, определя пароли, назначава срещи. Организационният живот на партийните организации в Шумен и околните села се възстановява. Те укрепват. Изгражда се единният фронт, търси се и се набавя оръжие, създават се бойни групи.

Когато през пролетта на 1924 г. Боян Българанов преминава на работа във Военната организация на партията, Вела Пискова единодушно е избрана за секретар на окръжния партиен комитет в Шумен, пост, на който тя се изявява със своите познания, умения и организаторски качества, свързани с подготовката на ново въстание. Полицията я следи и въпреки че все още не е попаднала на никакви факти, уличаващи дейността й, Вела е арестувана, но тя успява да се „изскубне“ и като революционер преминава в изпълнената с много опасности, изненади и непрекъснато преследване нелегалност. Принудена е много често да си сменя квартирите. Полицията обявява 50 000 лева награда за оня, който им покаже къде се намира.

Получава нареждане от ЦК да напусне Шумен. След укриване във Варна Вела се премества в Русе. Възлага й се работа във Военната организация на партията. С пълно себеотдаване при много тежки условия,“студ, виелици и постоянно преследване“, В. Пискова се заема със създаването и организирането на бойни групи. Неуморимата и смела революционерка обикаля Русенски окръг, „повдига духовете, насърчава хората, укрепва организацията“. В източниците се съобщава за настъпила умора в хората и за „отлив на революционната вълна“. Властта укрепва своята дейност и „засилва терора“.

През 1925 г. провалите се увеличават в цялата страна, включително и сред русенската партийна организация. Обръчът около Вела Пискова се стеснява. Съобщава, че в началото на 1925 г. в Русе като „инспектор на ЦК“ пристига полицейският агент Димитър Кожухаров-Асен. Полицията се сдобива с „пароли, писма на Вела, адреси на нелегални квартири, имена на функционери“ и успява да разчете тайния шифър на писмата. Стават известни и нейните псевдоними; „Лиляна Василева и Здравка Вълчева“. Полицията е в настъпление. Храбростта, строгата взискателност към правилата на конспирацията, дисциплината и бдителността, съобразителността и хладнокръвието помагат на Вела два-три пъти да се изскубне от преследващите я.
След като научава за провала, подобно на Апостола Левски цялата й мисъл е съсредоточена как „да спаси партийната организация, да се ограничи провалът, да се вдъхне кураж и оптимизъм у хората“. Заедно с верния си помощник Тончо Гълчанов Вела Пискова не спира с обиколките си из русенския край, извършвайки апостолската си дейност, като излага живота си на грозящата опасност да бъде заловена.

На 29 март 1925 г., когато природата се събужда за нов живот, „полицаи, агенти и войници“ заграждат къщата, в която Вела е отседнала и се укрива. След няколкочасов неравен бой тя успява да отбие вражеския стрелкови напън, прави опит да пробие блокадата и пада простреляна. Така съвсем млада, на 36-годишна възраст (подобно на Апостола Левски), загива в борбата много добре познатата в Русе и окръга смела героиня Вела Пискова. Жената, останала вярна докрай на идеите не само на своето време.

Автор: Богомил Колев

Източник: duma.bg