Българският балетмайстор, балетен педагог и хореограф Пешо Радоев е роден в Карлово през 1976 г.. Завършва Държавното рисувателно училище в София (днес Националната художествена гимназия). Отдава се на гимнастическия спорт като учител, но неговата страст остава танца, привлича го танцовия фолклор, организира продукции по народни танци със своите ученици.
Поради големия интерес към опознаване на балетното изкуство с лични средства гостува в големи европейски столици за специализация по балет. Посещава балетни школи и спектакли в Прага, Краков, Петербург, Виена, Будапеща, балетната трупа на Grand Opera в Париж, за да добие необходимите знания по танцово изкуство. В България ръководи курсове за салонни и характерни танци, а през 1919 г. открива първата балетна школа с разрешение на Министерството на просветата, където изтъкнатите балетни артисти по това време, правят първите стъпки. Школата стабилизира понятието „балет“ пред българската публика, а мнозина я наричат „първото балетно училище“, която подготвя изпълнители за новосформираната трупа на Народната опера.
Програмата на Пешо Радоев поставя началото на учебната подготовка на българските балетни изпълнители. Той е първият щатен балетмайстор в Софийската опера, първите балерини са негови възпитаници, сред които Надя Раковска, Фео Мустакова, Лили Берон и др. Поставя танци към драматични спектакли, оперетни и оперни представления („Фауст“, „Продадена невеста“, „Аида“, „Травиата“, „Риголето“, „Гергана“ и др.). Радоев е автор на една от първите български сюити от народни танци към второ действие („Градската градина в София“) от тричастния сценичен пролог „Славата на изкуството“ по Иван Вазов, с който тържествено се открива новата сграда на Народния театър (3 януари 1907 г.).
Като председател на Съюза на преподавателите по танци, за кратко време той издава специализираното списание „Танц“, което според проф.д.изк. Анелия Янева, поставя традицията на българската критика в областта на танца. Балетоведът Виолета Консулова казва, че неговата широта в творческата реализация издава своеобразни качества на ренесансова личност, чието признание днес се отразява в сбъдването на най-съкровените му мечти.
Името на Пешо Радоев е включено в Енциклопедията на българската музикална култура (БАН, 1967) и в Карловския енциклопедичен речник (2005). В началото на ХХ век дейността му като танцов педагог и постановчик отваря нова страница в българската култура – началото на балетноизпълнителското изкуство.
Делото на Пешо Радоев за българската култура може да бъде измерено с дейността на френския хореограф Жан-Жорж Новер, реформатор и теоретик, считан за „бащата на съвременния балет“. На неговата рождена дата – 29 април с решение на ЮНЕСКО от 1982 г. се отбелязва Международния ден на танца.
Източник: mail.karlovo.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
