Анастас Бендерев е един от видните наши националреволюционери, взел дейно участие в подготовката на Априлското въстание в Търновския революционен окръг. След освобождението на България от турско робство този изявен военен деец, сражавал се смело в Сръбско-българската война през 1885 г., достига впоследствие до чин генерал-лейтенант от руската армия, тъй като дълги години е емигрант в Русия.
Бъдещият генерал е роден в Горна Оряховица на 25 март 1859 г. в семейството на търговеца Тодор Недев, като първоначално учи в родния си град, а след това в Габровската мъжка гимназия, завършвайки пети клас. През 1875 г. прекъсва учението си и се включва в започналата подготовка за въстание срещу османските поробители.
Завръща се в Горна Оряховица, където става даскал в началното училище при църквата „Свети Георги“. Сближава се с видните учители-революционери Иван Панов Семерджиев-председател на местния комитет и с Георги Измирлиев-помощник-апостола на Първи революционен окръг.
След неуспеха на Априлското въстание Бендерев като по чудо успява да се спаси от смърт, бягайки в Сърбия. Когато избухва Сръбско-турската война през 1876 г., той влиза в редовете на Четвърта българска доброволческа чета, наброяваща около 250 души. По поръчение на сръбското командване дружината навлиза на българска територия и води неравен бой голям турски аскер, като е разгромена. От нея оцеляват около 50 души, сред които е и горнооряховският революционер.
След края на войната от Сърбия Бендерев се отправя за Русия, където продължава образованието си, завършвайки гимназия в град Николаев. През 1878 г. се завръща в освободеното Отечество и постъпва във Военното училище в София, завършвайки първия му випуск през 1879 г. с отличие.
Произведен в чин подпоручик веднага е назначен за флигел-адютант на българския княз Александър Батенберг. На следващата година, като млад и надежден офицер Бендерев е изпратен да следва в генералщабната академия в руската столица Санкт Петербург.
Когато през есента на 1885 г. избухва Сръбско-българската война, горнооряховският офицер бърза да се завърне в родината си. Назначен е за помощник (другар) на военния ни министър майор Никифоров. Като такъв той взема дейно участие в заседанията на Министерския съвет, на които се решава как да се противодейства на нашественика.
След това Анастас Бендерев е изпратен да командва най-тежката част от фронта, десния участък на Сливнишката позиция. Въпреки изричната заповед на княз Батенберг да не напада пръв, той предприема стремителна атака срещу сърбите в местността „Три уши“ и спечелва блестяща победа над тях.
Горнооряховският офицер взема дейно участие в преврата на офицерите русофили и детронирането на княз Александър Батенберг от българския престол през август 1886 г. След контрапреврата, осъществен от Стефан Стамболов, е принуден да бяга в Румъния, а след това в Русия. Там постъпва на служба в руската армия и дълги години служи в редовете й.
По време на Руско-японската война (1904-1905 г.) командва казашки полк и се изявява като смел и находчив командир. През Първата световна война е началник щаб първоначално на Първи, а след това на Трети туркестански корпус. Впоследствие е командир на Първа отделна конна бригада и на 121 пехотна дивизия.
След като болшевиките вземат властта в Русия и започва Гражданската война, през 1919 г. генерал-лейтенант Бендерев е командирован от белогвардейския главнокомандващ Деникин в България, където изпълнява негови поръчения.
Когато бялата армия е разгромена през 1920 г., видният горнооряховчанин се отдава на публицистична дейност. Той е автор на редица военно-исторически трудове, като по-известни от тях са:„Военна география и статистика на Македония и съседните на нея области на Балканския полуостров“, излязла от печат през 1890 г. на руски език, „Сръбско-българската война 1885 година“ и „История на българското опълчение и освобождението на България-1877-1878 година“.
Видният военен деец умира на 17 ноември 1946 г., на 87-годишна възраст, оставяйки трайна диря както в българската, така и в руската военна история.
Той остава в историята като един от офицерите ни, които полагат основите на нашата армия. Командвайки войските ни на най-тежкия участък от фронта през Сръбско-българската война, капитан Бендерев допринася в значителна степен за разгрома на сърбите и изгонването им от нашата територия.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
