Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст са патрони на Чепинския манастир. Всеки един от тримата светии има отреден ден в църковния календар. Но през ХІ век възникнал ожесточен спор кой от тримата е по-достоен и има по-голям принос за утвърждаване на Христовата вяра. Това става причина да се установи празникът свети Три светители. Спорещите се разделили на „василиани“, „григориани“ и „йоанити“. Според едно предание троицата свети мъже се явили на епископа на град Евхиата Йоан и му казали, че пред Бога и тримата са равни по своя принос.
Светите Три светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, са патрони на Чепинския манастир, който на 30 януари отбелязва храмовия си празник. Обителта е разположена до тракийската надгробна могила „Голяма могила“, извисяваща се на около 2 км от софийското село Чепинци. Това е един от малкото манастири в България, които са издигнати в равнинна местност, а не в планина.
Точната дата на основаването му не е известна, но според местните хора е съществувал още през Средновековието.
Първите монаси са живеели в землянки в могилата. След направените разкопки на мястото е открита сводеста гробница, използвана от тях за постница – т. е. усамотено място за молитва по време на пости.
През турското робство Чепинският манастир е давал подслон на хайдути, което е станало причина за неговото често разрушаване от турците. Едно от най-унищожителните посегателства върху него е извършено през 1872 г., след обира на турската хазна при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи, а по-късно – и на Апостола на свободата Васил Левски. По онова време много манастири в т. нар. Мала света гора в района около София са опожарени заради това, че са приютявали членове на революционните комитети. Чепинската обител не прави изключение. От нея не остава почти нищо, тъй като е била построена изцяло от дърво.
В онези години тя е била обитавана от 24 монаси. Някои от тях са били изпратени на заточение в Диарбекир, други са успели да избягат и да се доберат до манастира „Седемте престола“ в Стара планина, недалеч от Искърското дефиле. Тази обител е известна с това, че в нея е пребивавал и служил литургия св. Софроний Врачански и е била любимо място за поклонение на патриарха на българската литература Иван Вазов.
На мястото на изгорелия Чепински манастир местните хора забиват дървен кръст, който да напомня за някогашното съществуване на християнската обител.
След освобождението на България от турско робство монахът Найден Кентров, завръщайки се от изгнанието си в Анадола, заедно с трима съмишленици построил чешма с три чучура на мястото на манастира и поставил върху нея надпис: „Който тука пие – Бог да го поживи, като умре – Бог да го прости”.
През 1906 г. започва да се изгражда нов манастир на мястото на стария. Това става по настояване на една стара жена от Чепинци, известна като баба Геша. Негови патрони стават Три светители, защото, по думите на възрастната жена, често й се явявали три ангели.
Понастоящем Чепинският девически манастир е действащ и освен главната църква, разполага и с два нови параклиса – „Св. Петка“ и „Св. пророк Илия“, както и с нова жилищна сграда. Част от комплекса е и малка схлупена стара постройка, датираща от 1906 г., известна като Шатовското църкве. Непосредствено до североизточния ъгъл на манастирската църква има аязмо.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
