На 15 юни 1389 г. султан Мурад загинал в битката при Косово поле, но победата останала за турците. Новият султан Баязид не скривал намерението си да ликвидира Иван Шишман, въпреки че в началото се „показвал ратник на мира“. Мирните манифестации на Баязид целели да откъснат Иван Шишман от съюза му с маджарския крал Сигизмунд.
Сгодният момент настъпил през пролетта на 1393 г. – „Когато българският цар не очакваше – бележи Григорий Цамблак, – варварският цар повдигна небивал метеж и буря.“
С огромна войска, набрана от Мала Азия и Балканите, Баязид ударил в сърцето на България и подложил столицата Търново на продължителна обсада. Изненадан от внезапните действия на турците, Иван Шишман избягал от Търново и отново потърсил спасение зад яките стени на Никополската крепост. Съвременните историци оправдават действията му с уговорката, че овехтелите укрепления на Търново не били в състояние да издържат напора на турските войски. Истината обаче е друга – фактът, че българската столица издържала тримесечна обсада, свидетелствува най-добре за отбранителните й възможности. Следователно Иван Шишман предпочел Никопол заради сигурната и удобна връзка със съюзниците си – най-вече с маджарите. Отсъствието му от Търново до голяма степен предопределило съдбата на неговата столица – на 17 юли 1393 г. „царствуващият град“ бил завладян от турците
Съвременниците преценявали падането на Търново за край на българската държава – това е най-малкото странно, като знаем с положителност, че смъртта на цар Иван Шишман се отнася цели две години след катастрофата през лятото на 1393 г.
В последно време бяха открити нови документи, които позволяват да възстановим някои събития от последните години на живота на цар Иван Шишман. Става дума за турска летописна бележка, която разказва за събитията, последвали след прочутата битка при Ровине на 17 май 1395 г. На връщане от Влашко султан Баязид се установил срещу Никопол, областта на който „се владееше от един господар на име Шишман, който също като влашкия войвода плащаше харадж на нашия господар. За да премине на отсамния бряг на реката, той поиска ладии от онзи – така и онзи му подготви. След като се озова на отсамния бряг, той накара да доведат гореспоменатия Шишман и го обезглави. И като завладя също Никопол, превърна го в санджак.“
Както свидетелствува османският документ, даже и след завладяването на Търново Иван Шишман запазил положението си на турски васал и плащал данък (харадж) на Баязид. След 1393 г. територията на държавицата му била значително орязана, а условията на васалитета са били утежнени. Формално Иван Шишман продължавал да се брои за български цар, въпреки че в очите на турците той имал значението на местен управител – бег.
Последните две години от живота на Иван Шишман са запълнени с много неизвестни – знаем само, че резидирал в Никопол и под властта му се подчинявали някои градове по течението на Дунав. Неизвестни остават и причините, които предизвикали гнева на Баязид – вероятно и този път те трябва да се търсят във връзките на Шишман с маджарския владетел. Сигурно търновският цар не останал безучастен свидетел на подготвения кръстоносен поход срещу турците.
Известен за връзките на Иван Шишман със Сигизмунд, Баязид не се поколебал да свърши веднъж завинаги с непокорния си васал – както изрично свидетелствува турската летописна бележка, Иван Шишман бил обезглавен по заповед на Баязид. Точната дата на събитието е фиксирана в една българска хроника – Шишман бил посечен на 3 юни 1395 г.
Източник: bgvladeteli.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
