„Де се чуло видело мома войвода да бъде на седемдесет юнака сред тия гори зелени“
Народна песен
Та как може момини очи да греят с тъмен блясък? От време оно бъгларката е румена, засмяна, с бели нозе и слънчеви очи! Бодра, пъргава и работлива, тя създава от къщата дом,от огъня топлина, от водата вкусна супа, а от златната пшеница – хрупкава пита! Въпреки това, в нечии момини очи е проблясвала тъмнина – онази мъжка храброст и робска злоба към неправдата!
Родена през 1776 година в дебърското село Тресонче, Сирма Кръстева израства под непрекъснатия тормоз от еничарите и безмилостните башибозуци! Отключила в себе си неприязъна към живота на раята, младата девойка се учи на стрелба, заяква повече от селските момци, облича мъжките премени и от румена, засмяна с бели нозе и слънчеви очи, заблуждава десетки мъже със сурово изражение, скрити нозе и устремен поглед!
Преобразена като мъж, Сирма войвода повежда хайдушка чета от седемдесет храбри мъже и отдава младостта си на пустия хайдутлук .
Известна е с точния си мерник и физическата си сила! Успява да спаси десетки домове от турски грабежи, а най-голяма битка води с албански разбойнически банди близо до Крушево.
В народните песни Сирма е възпявана като войводата с пръстена. Успявала е да уцели с изстрел пръстен на най-дълга височина спрямо своите хайдути в четата.
През 1818 година приключва с хайдутлука и отново женското в нея се пробужда с пълна сила! Омъжва се за байрактаря Велко Спиров в Прилеп и създават голямо, сплотено и весело семейство! Бодра, пъргава и работлива, Сирма Войвода се отдава на домакинство и за миг не издава хайдушкия си нрав.
Намира смъртта си на 81-годишна възраст на път за Прилеп, по ирония на съдбата от турци!
Голяма българка е била Сирма! Широкоскроена, добронамерена, харизматична и смела! Отдала живота си в името на справедливостта и запазването на святостта на българското семейство.
Източник: uspelite.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.