Властелът от български произход, Хрельо войвода или Стефан Хрельо, е бил на служба при кралете Стефан Милутин и Стефан Дечански, впоследствие цар Стефан Душан.
Хрельо е един от тримата (заедно с Прелюб и Войхна), който е носил титлата кесар в Душановото царство.
Протосеваст Хрельо изгражда като ктитор Рилския манастир на сегашното му място, който по негово време се състои от сгради за живеене, отбранителна кула т.нар. Хрельова кула/ и еднокорабна църква „Света Богородица Осеновица“.
Благодарение на Хрельо е съградена рилската обител на днешното й място като символ, пазител и хранител на българщината през вековете на османско робство. Стефан Хрельо получава титлата протосеваст от Андроник II, заради оказаната му помощ в конфликта с неговия внук.
За пръв път той се споменава в изворите за събития през 20-те години на 14-ти век, когато командва кралски военен отряд изпратен въ Визанатия. Средище на феодалните му владения първоначално е Щип, а после Струмица. През 1334 година обновява Рилския манастир, премествайки го на сегашното от старото му място, а през 1335 година построява Хрельовата кула.
Хрельо се отличава в борбата срещу византийците още от времето на кралица Анна Тертер. Милутин и Дечански разчитат на него и ценят неговата военна помощ, която Дечански предоставя на император Андроник II в борбата му срещу неговия внук Андроник III. Търновският цар Михаил Шишман, от своя страна, подкрепя младия Андроник в гражданската война във Визанатия.
Хрельо взема участие във Велбъждката битка, верен на Стефан Дечански. През периода на 30-те години на 14 век до 1340 г. по време на военните успехи на византийците и заболяване на владетеля, той преминава кратковременно на византийска служба и признава върховната власт на византийците, за което получава титлата кесар и апанаж с център крепостта Струмица с обширни владения между Щип и Мелник и по левия бряг на река Струма.
В началото на 40-те години на 14-ти век Хрельо се включва в поредната гражданска война във Византия на страната на Йоан Кантакузин, който за награда му отстъпва Мелник.
След оздравяването на Стефан Душан се сключва споразумение между него и Йоан Кантакузин, по силата на което владението на Хрельо минава под властта на Душан и Хрельо е принудително замонашен в Рилския манастир под името Харитон.
В края на 1342 г. , на 27 декември, той е убит от наемни убийци, изпратени от Стефан Душан. Погребан е в изградената от него църква на Рилския манастир. А на Хрельовата кула в Рилския манастир е съхранен надпис изписан с вградени тухли на южната й стена:
„При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35 г.).“
Източник: teenproblem.net
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
