По време на Руско-турската война битката при Пловдив е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след превземането на София и поражението при Шейново.
В началото на месец януари Западният руски отряд, 71 000 войника и 318 оръдия, излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командар Сюлейман паша и да бъдат унищожени.
На 14 януари руските сили излизат от заетия Пазарджик. Според разузнавателни сведения доставени от българи, войската на Сюлейман паша отстъпва по две направления: Пазарджик -Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава река Марица през брод до с. Айрене (дн. Оризари), а едновремено кавалерийската част на генерал-майор Краснов по левия бряг на Марица доближава Пловдив.
Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита. Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района с. Дермендере (дн. Първенец) – с. Караагач (дн. Брестник). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. Остромила са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине Марица по моста до Кемера за с. Катауница. Малък разезд научава от тукашните българи че в Пловдив има повече от 1000 низами и черкезка конница. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. Мараша, хълма Бунарджика и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.
Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.
Източник: teenproblem.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
