Паметникът на Тодор Александров е архитектурен скулптурен паметник в град Кюстендил, България. Разположен е в центъра на парка между сградите на общинската и областната администрация.
Видният български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров е убит на 31 август 1924 г. в близост до село Сугарево, в Пирин, на път за конгреса на Серския революционен окръг от Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров.
По инициатива на дружество „Илинден“ и Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“, на 30 ноември 1924 г. в Кюстендил се учредява фонд „Тодор Александров“, с цел „поставяне бюст на Т. Александров в началото на булеварда, носещ името му в Кюстендил и заделяне от средствата на фонда суми за подпомагане семейството на Т. Александров“. Изработен е устав и е избран учредителен комитет от 45 души, управляван от комисия с председател Владимир Куртев, подпредседател Димитър Стоянов, секретар-касиер Ангел Узунов и членове: Панчо Тошев, Асен Касабов, Димитър Дойчинов, Яко Барухов.
Изработването на паметника е възложено на скулптора Андрей Николов, който наскоро се е завърнал от Италия. Той извайва бронзовия лик на войводата в щит като ореол, обгърнат с дъбови клонки.
Основният камък на паметника е положен на 7 август 1927 г. от председателя на Македонския национален комитет д-р Константин Станишев в присъствието на майката Мария, съпругата Вангелия и децата Александър и Мария.
Паметникът е открит на 1 ноември 1928 г. В репортаж за събитието списание „Илюстрация Илинден“ пише:
„ Паметникът на Тодор Александров е успял на студения бронз да изрази пламтящата и велика душа на македонския революционер в един образ, колкото суров и строг, толкова галещ и мил. Паметникът гледа към Македония, а Македония с тъжно лице и насълзени очи гледа от Руен своето скъпо чедо и праща благодарствен привет на родолюбивия и мил Кюстендил. Слава на Тодора! Слава на кюстендилското гражданство! “
Първоначално паметникът е разположен източно от централния градски площад, в парка пред сградата на общината. През 1934 г. деветнадесетомайската власт го премества в дъното на парка, а през 1946 г. новата комунистическа власт го разрушава.
На 8 юни 1990 г. в Кюстендил се провежда възстановително събрание на Македонското дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Първата значима обществена проява на дружеството, която намира отзвук в цялата страна, е възстановяването на паметника на Тодор Александров в Кюстендил. Създава се инициативен комитет, а за набиране на средства за възстановяването инициаторите излизат със специално възвание.
Архитектурната скица на паметника е възстановена от архитект Юли Фърков и изготвена от архитект Минчев. Паметникът е възстановен във вида, в който е бил изработен от Андрей Николов. Със съгласието на ВМРО-СМД и дъщерята на Тодор Александров – Мария Коева, на скулптора македонски българин Владимир Гиновски е разрешено да осъвремени скулпторния бюст по масления портрет на войводата от професор Димитър Гюдженов. Строителната част е възложена на столична фирма. Средствата са осигурени от ВМРО-Съюз на македонските дружества.
Малко преди завършването на паметника, общинското ръководство на БЗНС „Никола Петков“ подава възражение и строителството му временно е преустановено. Въпросът е отнесен до Постоянната комисия по култура към Народното събрание, Българската православна църква и други институции и строителството е възобновено.
Паметникът е изпълнен от бял камък. Над бюста на войводата се чете надпис „Всичко за Македония“.
Новият паметник на Тодор Александров е открит официално през декември 1991 г. в присъствието на много кюстендилци и гости от страната. При откриването на паметника реч държи и дъщерята на войводата – Мария Коева.
На гърба на паметника са прикрепени три паметни плочи с имената на видни дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, загинали за освобождението на Македония
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
