Става дума за Баба Новак. Никой не знае кога и къде е роден. Само по догадки върху откъслечни данни за него може да се предположи, че е роден около 1560 г. в Нишко.
Има сведения, че неговият пра-прадядо е бил болярин и твърдината му се е намирала на Дунав между Никопол и Свищов, по всяка вероятност, където сега е Белене, като във владенията му е влизал и едноименният остров. Когато турците стигат до там, боляринът Абан Новко запалва твърдината и с войниците си и част от населението се прехвърля отвъд Дунав, където основават поселище. Не е известно защо то не се е запазило.
През 40-те години на ХVІ в. бащата на Баба Новак се установява в Нишко. Търгувал с кожи, които продавал във Влашко и в Унгария. След смъртта му неговият син продължава търговската му практика, по време на която научава немски и руски език и се добира до някои книги, в които има сведения за историята на България. Тогава у него се поражда идеята, че тя може да бъде освободена.
През 1594 г. започва война между Австрия и Турция. Заедно с далматинеца Дели Марко, който също е от български произход, организира конен отряд от 800 души, съставен от българи, власи, унгарци и сърби. Австрия ги подпомага с пари и оръжие. Конницата прави опит да превземе Видин, но не успява, защото крепостта е възстановена и усилена от турците и в нея има многоброен гарнизон, а по стените са разположени оръдия. Затова се отправя към Никопол, който също е укрепен град, но пада под стремителното настъпление. След това превзема Плевен и тръгва към Свищов. Там също среща значителни сили и оръдия, затова започва да пресреща турски колони, изпращани като подкрепления на воюващите с австрийците.
За отбелязване е, че отрядът на Баба Новак и Дели Марко е понесъл незначителни загуби, докато турците дават стотици убити и ранени. Освен това към конницата се присъединяват още около 500 души, главно българи, и тя се превръща в основна пречка за придвижването на турски подкрепления към фронта.
А османлиите вече са пред стените на Виена и се надяват, че ще я превземат. Целият християнски свят с тревога следи тази битка, защото при една победа на турците пред тях се открива път към сърцето на Европа.
Оценявайки ролята и действията на конницата на Баба Новак и Дели Марко, която по това време се намира в Никопол, през 1596 г. при нея по Дунав пристигат три кораба с пари, оръжие и 600 доброволци от Франция, Германия и Италия. Голяма част от тях са въоръжени с пушки и пистолети, докато отрядът на Баба Новак и Дели Марко воюва само със саби и копия. Докарани са даже 6 леки оръдия с конски впрягове, с които се усилва ударната мощ на отряда.
На Баба Новак и Дели Марко са присвоени австрийски военни чинове. Австрйският крал е обещал, че след успешна война с турците ще изпрати цялата си войска, за да воюва за възстановяването на българското, сръбското и влашкото царство, а Далмация ще получи независимост.
Турците претърпяват неуспех при Виена и по обратния си път опустошават и плячкосват поробените страни на Балканския полуостров. На лавината от хора, коне и оръдия отрядът на Баба Навак и Дели Марко няма никакъв шанс да се противопостави. Дружината преминава във Влашко, а впоследствие достига до град Печ (в дн. Унгария). Навярно там, вероятно през 1604 или 1605 г., умира Баба Новак, недочакал да види осъществена мечтата си за възстановяването на българското царство.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
