Дивотинският манастир “Св. Троица” се намира северните склонове на Люлин планина, на около 10-тина километра от село Дивотино и 4км. югозападно от кв. Михайлово на гр. Банкя. След като се стигне до град Банкя, се поема по пътя за кв. Михайлово, но се отбива вдясно по асфалтов път малко преди да се стигне квартала. Оттам се кара около километър и се отбива по черен път вляво(проходим за лека кола), който след 2-3км. води право до манастира.
Манастирът е основан през XI век е един от най-старите и запазени манастири около София.Според легендата за основаването на манастира обителта е построена от мъж и жена, които намерили делва с жълтици като орали нивата си. Съпрузите решили да построят манастир с имането, като натоварили делвата на едно магаре и казали, че ще започнат строежа на мястото, където магарето падне и умре. Магарето умряло между два бързи ручея, а строителството започнало през 1046 г., точно сто години след кончината на св. Иван Рилски.
Местността, където е била открита делвата, и до днес е известна като “Имането”. От стария манастир, обаче, не е останало много – малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. По време на кърджалийските набези в края на 1806г., манастирът не е пощаден и стадата му овце, крави, коне и волове са заграбени. Според легендата, обаче, предводителят на кърджалийте Хасан Ходжа, който водел заграбения добитък, бил ударен от гръмотевица и умрял на място. Уплашените кърджалии го погребали и побягнали, като оставили добитъка на манастира. И до днес мястото, където Хасан Ходжа е бил погребан според легендата, се нарича “Ходжи гроб”.
Манастирът е известен сред местните хора като Царски манастир, заради честите му посещения от Цар Фердинанд по време на неговото управление. Знае се, че Цар Фердинанд е подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Едната каляска е служила за представителни нужди, а другата – за наглеждане на обширните манастирски имоти. Както повечето манастири, и Дивотинският е поддържал килийно училище и подпомагал освободителните борби, като е приютявал Васил Левски.
Църквата и манастирските сгради в сегашният им вид са били построени през 1902г. след като три пъти са били опожарвани по време на османското владичество. Църквата е постоена в Атонски стил и представлява малка, еднокорабна и кръстообразна постройка. Дворът не е голям, но е гостоприемен с красивата си чешма, няколко овошки, маса с пейки и сенчест навес за почивка пред входа на църквата.
В момента обителта функционира като мъжко братство.
Мястото е изключително живописно и диво, а манастирът е ограден от гористи хълмове и бързи ,пенливи потоци.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
