Една от най-славните победи на българската армия през XX век е превземането на Одринската крепост. Новости във воденето на боя, отлична подготовка, безпримерна храброст и мъжество, военни умения – това е комбинацията, довела до падането на тази считана за непревземаема крепост. И все пак, както казва Фридрих Велики:
„Господ е на страната на най-добрите батальони.“
Как се стига до превземането на Одринската крепост?
През 1908 година бил обявен конкурс за „секретар в българското генерално консулство“ в Одрин. Естествено, българите, които вече подготвяли за война с Османската империя, знаели, че секретарят трябва да е военен.
Неговата мисия била да разучи отвътре укрепленията и продължаващата работа по тях и най-добре било той да бъде артилерист.
Строевият артилерийски офицер Дянко Неделчев бил избран за стратегически важната длъжност. Малко след това, той заминал със семейството си за Одрин, където останал четири години. Ето какво пише за този случай Пантелей Ценов, инспектор на артилерията при щаба на Действащата армия:
„В началото на 1909 г. трябваше да се изпрати за секретар в генералното консулство в Одрин един офицер от армията с цел да се изучи колкото е възможно по-добре и по-подробно крепостта, защото сведенията, които се имаха в Министерството на войната, бяха твърде малко, а главно много стари. Отначало щабът на армията настояваше, и то доста упорито, да се изпрати за тази цел един генерал-щабен офицер, но артилерийската инспекция, като имаше предвид, че ще се изучава една крепост, която главно се състои от артилерийски елементи, настояваше за такъв да се изпрати артилерийски офицер. Борбата беше дълга и упорита и от двете страни и най-после благоразумието преодоля и за секретар в Одринското генерално консулство бе изпратен артилерийски офицер, а именно майорът от Софийския крепостен батальон Неделчев Дянко. Майор Неделчев блестящо изпълни поставената му задача и изучи крепостта тъй подробно и основателно, че всичките сведения, които се имаха до неговото отиване, паднаха като съвършено негодни. Всичките по-нататъшни изучавания на Одринската крепост ставаха по данните, съставени от него, и които се оказаха съвършено верни впоследствие, когато се превзе крепостта.“
Неделчев обикалял из фортовете, черпел османските войници с тютюн и дори с мастика. За него затворени врати нямало. Щом се приберял вкъщи, той започвал да чертае онова, което бил видял по време на обиколките си.
Щом имал възможност, Неделчев се връщал в България и участвал в беседи на военна тематика. Именно тогава предавал новите карти и чертежи на Одринската крепост.
Така за четири години българското командване си съставило план за действие, базиран на точните, подробни и изчерпателни данни за крепостта, предоставени от майор Неделчев.
В навечерието на Балканската война, Неделчев се върнал в България със семейството си и участвал с частта си в обсадата и атаката на Одринската крепост. Българската артилерия, както вече стана ясно, имала подробни данни кое къде се намира. Затова огънят на оръдията бил точен и поразяващ.
Плановете на крепостта били използвани и от началника на Източния сектор генерал Георги Вазов, за подготовка на атаката. Може би тази изключително добра подготовка спасила животите на хиляди български войници.
В спомените си Дянко Неделчев завършил разказа си за превземането на Одрин по следния начин:
„Само българският непоколебим дух и силната жажда да свършим по-скоро с врага можаха да извършат тия безподобни чудеса. Скоро нашият огън застави да млъкнат омразните батареи на противника, които от месеци насам терзаеха целия Източен сектор. На другия ден ние бяхме в Одрин и аз посещавах стари познати от пребиваването ми там преди години.“
РАВНОСМЕТКАТА
При Одрин били пленени 66 000 войници и 2000 офицери, 14 генерали, 16 знамена и 600 оръдия.
От българска страна загубите изглеждали така: 1296 убити войници и офицери и 6655 ранени.
Майор Неделчев участвал в последвалите войни за национално обединение. Произведен бил в чин полковник през 1916 година.
Брат му Георги загинал на фронта през 1917 година, другият му брат Борис също бил офицер и бил на фронта. Едва седемнадесетгодишен синът му Андрей се записал в курс във Военното училище, проведен направо в районите зад бойната линия и също воюва. След войната Андрей се записал студент, но се разболял от туберкулоза и умрял през 1921 година.
Две години по-късно починал и другият брат на полковника – Борис Неделчев. Самият Дянко Неделчев, от 1920 година уволнен от армията, бил назначен за окръжен управител на София. Загинал при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
Така свършил животът на скромния българин, любезният секретар в генералното консулство в Одрин, благодарение на когото не били жертвани хиляди български синове.
Поклон!
Източник: debati.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.