На 12 март 1860 г. за пръв път е отслужена църковна служба на български език в Цариград. С това се поставя началото на борбата за църковна независимост и отделянето на българската църква от гръцката патриаршия.
Денят (често отбелязван и като 3 април 1860 г. – Великден по стар стил) на Възкресение Христово едва ли е бил подбран случайно. По това време българите се намирали в остър конфликт с католическите домогвания на Изток. Те трябвало да лавират между всички велики сили, да се борят с могъщата патриаршия, наследник на византийското минало, и предпазливо да заобикалят Високата порта.
Наричат събитието Българския Великден – извървяване на национална Голгота, с която българите възкръсват за духовен и социален живот. До бунтовния акт по време на тържествената служба, извършен от Иларион Макариополски по решение на по-радикално настроените българи в Цариград, не се стига току-така. В редица селища прологът е с бой
Например в Пловдив през 1859 г. по време на служба гърците се нахвърлят върху българите, защото ученическият хор запява “Многая лета” на роден език. Килифаревци отказват да плащат берии, самоковци гонят натрапения им Дели Матей, в Кукуш водят тънка политика за уния, от която излизат, когато им назначават подходящ владика…
Още по-яростно неподчинение последвало, когато турските власти и гръцките духовници се опитали с протакане да обезсилят и смажат заявеното народно желание за духовна самостоятелност. Срещу назначаваните от патриаршията владици се води непримирима борба.
В Пловдивската община подписват акт за отделяне от патриаршията. В Татар Пазарджик отлъчват патриарха и му горят нарежданията; Берковица не пуска българина владика Доротей да влезе в епископския дом; в София заключват митрополията и когато все пак го настаняват там с полиция – започва стачка в цялата чаршия.
В Русе бурно демонстрират срещу владиката грък Синесий, след арестите за безредицата даже жените се вдигат на протест. В Плевен заковават вратата на митрополията, врачани изолират и изгонват български духовник – гръцко оръдие… Такива случаи имало и из други краища.Същинският диалог между народ и владика се състои на паметната великденска служба през 1860 г. Присъстващите възпират молитвата с възгласи “не щем гръцки патрик”, а на въпроса кой да бъде споменат, викат “Султанът, султанът”.
Иларион Макариополски се подчинява и изрича думи, отредени само за свещенослужител, който няма друга църковна власт над себе си.
Радостта на този празник била неописуема, на службата в следващата неделя – също. Но се налага да се правят дипломатически ходове, за да се успокоят турските власти. Що се отнася до патриаршията – всичко й било ясно. Иларион Макариополски, бившият митрополит на Велес Авксентий и Паисий Пловдивски са отлъчени, искат Високата порта да ги заточи. Паисий посрещнал ареста си с думите “Нека ида жертва за народа”…
Току пред Великден 1861 г. са арестувани Иларион Макариополски и Авксентий Велешки, насъбралите се хора не пускат духовниците, докато властта не използва сила. Българската църква и метохът са обвити в черно, както става и при второто заточение на Иларион, в знак на народен траур.
Това се случва през 1872 г., тогава българските владици не дочакват разрешение за архиерейска служба срещу Богоявление – Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Панарет Пловдивски я извършват с тържественост, невиждана от сънародниците им дотогава. Турското правителство изпълнява искането на патриаршията и тримата владици са заточени. Спонтанно шествие обаче смайва Цариград, то върви след хоругви – преписи на неизпълнения ферман за българска екзархия, окачени на дълги пръти.
Идва и епилогът на 10-годишно протакане през което дипломатите на великите сили са разигравали свой политически спектакъл, а патриаршията и Високата порта са отлагали българския въпрос с надежда да го потулят под миндер. Въпреки всички в края на февруари 1870 г. е изготвен султански ферман за създаване на отделна самостоятелна българска църква. В края на януари 1872 г. заточените владици са освободени, на 11 февруари с.г. Високата порта разрешава да се извърши избор на екзарх.
Източник: facebook.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
