Безплатно лечение за всички пациенти без разлика на вяра, пол и народност. Допускат се старци и умопомрачени. Приютяват се скитници и сирачета, а на лекарите строго се забранява да получават пари и подаръци от болните. Това са само част от правилата, по които функционира първата дарителска болница у нас, разкрита във Варна още преди Освобождението с част от наследството на Параскева Николау. Написани са лично от дарителя – крупен търговец, напуснал в средата на ХІХ век поробена България, натрупал значително богатство в Одеса и дори станал неин почетен гражданин. Според различни документи от времето на Османската империя, когато Варна е малък Вавилон със силна гръцка митрополия, той е известен още като Парашкев или Параскев, Николов или Николаев. Смята се, че е от гагаузко-гръкомански произход, но едва ли е грък. Той самият се нарича „Параскева – син на Николая Варненец“.
Въпреки оскъдните биографични данни за един от най-големите благодетели на морския град някои изследователи смятат, че той е роден през 1825 г. Баща му също бил търговец с широки връзки в Одеса и Цариград. След като му осигурил добро образование, той го въвел в бизнеса и Параскева скоро започнал да управлява кантората му в Одеса. Във Варна, макар и рядко, се връщал с кораби. Твърди се, че при едно плаване се извила силна буря. Търговецът отправил гореща молитва към защитника на моряците свети Николай да го спаси, като дал обет в знак на благодарност да изгради болница и храм на негово име. През 1851 г. Параскева Николау в писмо до варненските старейшини и тогавашния гръцки митрополит Порфирий споделил намерението си да остави част от богатството си за „общополезни дела и богоугодни“. Лично избрал мястото, където да се построи „дом от 12 стаи за пригледвание болни, сирачета, престарели и умалишени“. Предвидил в близост да има къщи за лекар, аптека, слуги и двор, където болните да се разхождат. Избрал дори и вида на дърветата, които да се засадят в двора – черничеви, за да се изхранват с тях копринени буби с търговска цел, а спечелените средства да се използват за издръжката на лечебницата. Приживе Параскева Николау написал и правилника на болницата в 24 страници
С него въвел изключително високи за Османската империя професионални изисквания към работещите. Лекарят трябвало да има докторат по медицина от университет, а аптекарят – диплома по фармация. Целият персонал трябвало да живее и да се храни в болницата освен лекаря. Той пък бил задължен всяка година да дава писмен отчет пред настоятелството.
В началото на 1858 г. Параскева Николау пише в завещанието си: „Наследници в права линия нямам: аз съм бездетен и неженен; нямам родители, защото умряха, имам само роднини от моите две сестри Анта и Парасковия, именно децата и внуците им, но колко са те и как се наричат, не зная, защото много години са се минали, как се намирам далеч от родната си Варна…“
Завещанието е подписано на 30 януари 1858 г. в присъствието на няколко знатни одески търговци, лекар и свещеник и е представено за изпълнение пред Одеския търговски съд на 14 юли 1862 г. След около месец то и преводът му са връчени на „душеприказчиците“, тоест изпълнителите на завещанието – поп Николай от Одеса и Иван Дума, „гръцкоподанний“. Към края на същата година Параскева Николау умира в Одеса, където е и погребан. На родната си Варна той завещава 25 000 сребърни рубли за построяване на болницата и годишна лихва от 80 000 рубли за издръжката й, 50 000 рубли за вдигане на храм на името на св. Николай, както и допълнителни средства за зестри на девойки сираци и за стипендии на варненчета, които учат търговия в Атина.
Болницата е открита през 1869 г. в деня на свети Илия, на когото е именуван и параклисът в двора й. Тя разполагала с 18 легла, осем души персонал и един свещеник. На 8 ноември 1869 г. са приети първите пациенти. След завършване на строежа е поставена мраморна плоча с надпис:
„Тази болница като дворец издигна Парашкева Варненец, син на Николая, от благочестие за обществото, за странниците и тукашните, предостатъчна за нас, дарявайки на всички дар здраве, като служи състрадателно и предано на Христа, вършейки това… Сградата се издига величествена като пожелание за него, за благословия на поколенията и венец на отечеството…“
Едновременно с болницата през 1859 г. започва и строителството на бъдещата черква на името на свети Николай. И за двете сгради е нает варненският майстор Янко Констанди, на когото по-късно е поверен и градежът на катедралния храм „Свето Успение Богородично“. След завършването си през 1865 г. и до днес това е единственият във Варна храм, построен със средства само от един ктитор
По нареждане на Николау парите за черквата са внесени временно в Държавната търговска банка в Одеса. На душеприказчиците е възложено да уведомят за това четирима българи, настоятели на бъдещия храм, които да получават средства всеки път, когато поискат, след като представят отчет за вложените пари, заверен от варненския архиерей. Ако останат суми, с лихвите от тях настоятелите да помагат на храма, завещава Николау. В замяна иска: „Да запишат в църковните списъци името ми и на родителите ми Николай и Василка, а също и на Екатерина и на братята ми Хрисодул, Янули и Атанас, и на сестрите ми Домна, Анти, Парасковия и Елена, щото да ги поменуват всичките на свещените служби.“
В завещанието си Николау избира и мястото, където да бъде поставен паметникът му – до северната фасада на храма, който някога имал и заграден двор. Желанието му било изпълнено, но след време с разрастването на Варна и преустройството на централните улици черквата останала без двор, а паметникът бил преместен пред южната фасада, където стои и днес. Той е мраморен, с богати орнаменти. Като ктитор Параскева Николау е изографисан и в притвора на храма.
Наследството му днес е уникално
„Св. Николай Чудотворец“ днес е единственият морски храм в България, а в бившата болница за бедни се помещава единственият на Балканите Музей по история на медицината. И двете сгради в продължение на около четири десетилетия са били в ръцете на гръцката църковна община. Едва през 1906 г., когато във Варна пристига поредният гръцки митрополит Неофит, българите в града, организирани в дружество „Родолюбец“, не го допускат да слезе на пристанището и го замерват с камъни. Когато корабът му поема отново към Цариград, множеството завзема и храма, и болницата. На 9 юни 1906 г. в черквата е отслужена първата литургия на български език.
Идеята е храмът да служи като връзка между гражданството и войската. В него се провеждали и клетвите на военните ни моряци. През 1927 г. двама капитани, бивши членове на настоятелството – Купов и Манолов, вземат от храма иконата на св. Николай, отнасят я на Божи гроб, освещават я и я връщат. С този акт окончателно е потвърдено званието му „морски“ и той е вписан като такъв в църковните регистри.
Болницата за бедни работи като общинска и лекува безплатно до 1918 г. След това в каменната й сграда последователно се помещават Противобясната бактериологична станция, общинският „Майчин дом“, Областната хигиенна лаборатория, преобразувана по-късно в Хигиенно-епидемиологичен институт. Днес сградата е паметник на културата и от 1985 г. е дом за Музея по история на медицината. Той се управлява от Медицинския университет и университетската болница „Св. Марина“ и е един от малкото музеи във Варна с безплатен вход.
Източник: epicenter.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
