Йорданка Филаретова е спътничката в живота на големия български възрожденски просветен деец и общественик Сава Филаретов. Името й се свързва и със знакови благотворителни каузи. Щедростта й е причина за построяването на първото в София девическо стопанско училище, както и на приют за бедни и самотни възрастни хора. Днес на нейно име е кръстена една от улиците в столицата.
Йорданка Филаретова е родена на 19 март 1843 г. в заможно софийско семейство. Баща й Никола Иванов се занимава с търговия и подпомага инициативи, свързани с духовното развитие на българите през 60-те и 70-те г. на XIX век. Атмосферата в дома оказва силно въздействие върху характера на младото момиче. Важен момент е и срещата й с възрожденския просветен деец Сава Филаретов. През 1857 г. той идва в София като главен учител в класното училище, а по-късно по негова инициатива е отворено и девическо училище, в него младата Йорданка е сред първите ученички. През 1860 г. тя се омъжва за Филаретов и се ражда синът им Владимир.
Тежък и изпълнен с превратности е животът на тази интелигентна и със силен дух жена. През 1861 г. османските власти принуждават Сава Филаретов да напусне София. Със семейството си той заминава за Русия, а по-късно е назначен в руското консулство в Одрин и в посолството на Русия в Цариград. Но Филаретов е вече твърде болен. Поради здравословното му състояние е изпратен като вицеконсул в Кайро, където умира на 13 ноември 1863 г. Останала вдовица едва на 20 години, Йорданка Филаретова първоначално живее в чужбина, но през 1869 г. се завръща в София. Включва се в революционното движение и според някои сведения укрива Апостола на свободата Васил Левски. След Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Филаретова продължава своята обществена дейност.
Личното нещастие се оказва орис за тази жена. Синът й Владимир, изпратен да учи в Русия, заболява от туберкулоза и умира. Това е последният подтик, който кара Филаретова да се отдаде на благотворителна дейност. На първо място е дарението й за женското благотворително дружество „Майка”, чиято цел е да се грижи за образованието на жената, като открие в столицата стопанско училище.
Учебното заведение трябва да осигурява на младите жени знания и професия. Йорданка Филаретова дарява за строеж на училището средствата, заделени за образованието на починалия й син. С този капитал се построява сградата и през 1893 г. се открива Девическо стопанско училище, носещо името на княгиня Мария Луиза. Учебното заведение е не само първото по рода си в страната, но задава и стандартите по отношение на девическото стопанско образование. В него учат момичета от цялата страна, а също деца на бежанци или на българи, живеещи в пределите на Европейска Турция. Бедните момичета са освободени от плащането на такса за обучението, безплатни за тях са и учебниците, храната, лекарствата.
Макар и по-периферно, Филаретова свързва името си и с благотворително дружество „Милосърдие”. Възникнало през 1879 г., то открива и издържа едно от първите в страната сиропиталища „Княз Борис Търновски”.
В края на XIX и началото на XX век Филаретова видимо се оттегля от обществената сцена. През 1902 г. с разрешение на Софийския митрополит отива да живее в Кремиковския манастир. Изготвя завещание, според което оставя на храма „Свети Крал” (днешният храм „Света Неделя“) всички свои недвижими имоти и средства. Условието е да се оформи фонд, от чиито доходи да се издържа дом за възрастни хора и да се учреди стипендия за получаване на духовно образование на името на починалите нейни съпруг и син. Светият синод на Българската православна църква отказва с аргумента, че управлението на недвижимите имоти би било трудно. Това кара Йорданка Филаретова да промени своите намерения.
На 7 юли 1909 г. тя събира в своя дом 12 души приятели и съмишленици и ги поканва да образуват дружество, което да се заеме с откриването и издръжката на приют за бедни и самотни възрастни хора. На 20 август 1909 г. се провежда учредителното събрание на дружеството, което приема името „Всех скорбящих радость”. Дни след това Филаретова прави дарение на благодетелното дружество. Изграждането на приюта започва веднага след получаването на нотариалния акт за собственост върху недвижимия имот, като теренът е предоставен безвъзмездно от Софийската община. Разноските по строежа са покрити с ипотечен заем и частни дарения. През ноември 1911 г. приютът е готов. Сградата е на два етажа, с 18 стаи и малък параклис. Първоначално са настанени 15 бедни възрастни хора. Тук живее и на 25 април 1915 г. умира и самата Филаретова.
Паралелно с това дружеството „Всех скорбящих радость” строи така нар. Доходно здание, което да осигури издръжката на приюта за възрастни хора. То е на 4 етажа, с 80 стаи и 16 магазина и се дава под наем на държавни учреждения, кантори и магазини. Така се осигурява солидна материална база за благотворителната организация и за приюта. През 1924 г. започва строеж на по-голяма сграда на приюта, завършена през 1927 г. Към него е построен и храмът „Покров Богородичен”, до който се намира и гробът на дарителката. Днес в бившето Доходно здание на фондацията се помещава Министерството на здравеопазването. Сградата на приюта за стари хора се използва от Института за подготовка на медицински сестри (днешния Медицински колеж), който носи името на дарителката. В някогашната сграда на девическото стопанско училище се намира музеят за история на МВР.
Източник: bnr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
