Кирил I Български е висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел, Пловдивски митрополит, пръв патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 година.
Роден е на 3 януари (стар стил) 1901 г., в София под името Константин Марков Константинов. Родителите му са от влашки произход, преселени в София. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновицкия университет (дн. в Украйна). Защитава докторат през 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент.
Замонашава се като студент през 1923 г. От 1926 г. е учител в Духовната семинария в София. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ.
През 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод. На 15 май 1938 година е избран за Пловдивски митрополит. Утвърден на 29 май същата година.
През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е арестуван по лъжливи обвинения и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През 1948 г. Кирил ръководи делегацията на Българската православна църква за участие в Междуправославната конференция в Москва, на която е осъден икуменизмът и политиката на Ватикана.
На 10 май 1953 е избран за пръв патриарх на възстановената Българска патриаршия, след като е избран от Третия софийски църковно-народен събор за патриарх и Софийски митрополит. На 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия Световен съвет на църквите. На 18 юли 1968 г. Светият Синод начело с патриарх Кирил обявява решението си за смяна на Юлианския църковен календар с Новоюлиански календар.
Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската църковно-национална борба.
Патриарх Кирил I Български е доктор хонорис кауза на Софийската, Московската и Санктпетербургската духовна академия. От 1948 г. е подпредседател на Националния комитет за защита на мира, а от 1950 г. е член на Световния съвет на мира.
Умира на 7 март 1971 г. в град София, България. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
