„Към брата си” е ранна творба на Христо Ботев, писана през първите месеци от живота му в Румъния – 1867 г. Творбата е издадена в три редакции:
- I редакция – в. „Дунавска зора“, бр.14 от 12 януари 1868 г.;
- II редакция – в.“Свобода“, бр.36 от 30 юли 1870 г.;
- III редакция – „Песни и стихотворения“, 1875 г.
Осъзнатият дълг към народ и отечество е най-важният извод в стихотворението „Към брата си“. В него основен лирически герой е лирическият Аз в диалог със своя идеен и духовен брат. Фигурата на брата е персонаж, узаконил вътрешния диалог, който лирическият герой води сам със себе си. Началните стихове на творбата „Към брата си” се явяват като едно продължение на монолога на Ботев от „Майце си”.
КЪМ БРАТА СИ
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта ѝ душа няма
на глас божий – плач народен!
Източник: wikipedia.org, izpiti.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
