Едва 17-годишен капитан Петко войвода хваща хайдушките пътеки и става войвода на малка чета, за да отмъсти за смъртта на своя брат Матю и братовчед Вълчо, убити по заповед на местния турски бей.
Докато търсел убийците на брата си, младият войвода се натъкнал на много други тъжни случки, неправди, които изисквали наказание и отмъщение, затова след отмъщението и първото накървавяване на ножа, той не преставал да търси удобен случай да си премери силите с турските кърагалари.
Тоя случай му се представил на 16 юни 1861 година, когато в околностите на село Бахшибей, малката Петкова дружина неочаквано срещнала турската полицейска потеря, предводителствувана от един известен в околията със своята жестокост кърагалар.
Макар че хайдутите, начело с Петко войвода били една шепичка в сравнение с потераджиите, те с такава стремителност връхлитат, че заптиите се разпръсват из полето и дълго след това не могат да се съберат един с друг. Двама от тях падат на полесражението, неколцина са тежко ранени, а останалите са така стреснати от буреносния пристъп на въоръжените българи, че дълго време не смеят да се покажат навън от Бахшибей.
Две нови кървави схватки с потерите през месец август, и името на новия хайдутин Петко, наричан подигравателно „Петко Пантата“, влиза в устата и на старо, и на младо и — главно — влиза в сърцата на всички потиснати и пострадали от бейските зулуми, които дават на Петко не само своята обич, но и своята закрила.
Бързи и изненадващи удари — това е тактиката, която Петко войвода следва още в самото начало на своята хайдушка дейност. Дружинниците му са малко — само шестима, — но те са млади и краката им са бързи: ако вчера са се сблъскали с турците при Бахшибей, след няколко дена ги връхлитат при Каракая, а на другия ден пушките им прогърмяват в Чомлекчи и създават впечатление, че са няколко отделни чети.
Изобщо Петко войвода още в началото действа като стар и опитен хайдутин и това не е случайно — той прилага дълголетния хайдушки опит на големите войводи преди него и особено на Ангел войвода, с когото брат му Матьо се е познавал и за чиито легендарни подвизи той е разправял на Петко със страст и увлечение.
Турците гледали отначало с пренебрежение на Петковите „голобради хайдамаци“, но след вразумителните удари, които получават през лятото на 1861 година, те започват усилено да ги преследват. Народът обаче с такова усърдие крие Петко войвода, че всички опити да се „сгащи“ малката дружина остават безуспешни.
Източник: chitanka.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
