Нека преплуваме по дълбокия извор, в очите на мъжката майка – Гина Кунчева. С кръв от нейната кръв, с плът от нейната плът, ние познаваме Васил Левски.
Гина Кунчева е олицетворение на силната, вярващата и вечната българка. Оставайки винаги между редовете в учебниците по история, съдбата ѝ се усеща в полъха на разгърнатите страници от четивата за нейния син.
Рождената й дата не се знае, знае се обаче датата на нейната смърт. Гина Кунчева дочаква Освобождението на България и издъхва също в зимен ден, на 10 януари 1878 година. Тя успява да зърне своето почернено отражение в очите на щастливите, свободни бъгарски люде.
Със среден ръст, с благи черти и черни очи, през 1827 година младата девойка се омъжва за гайтанджията Иван Кунчев в Карлово. Силната им любов дава нов живот на 5-те им деца – Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Труден е животът в тези мътни, черни години за всяко едно българско семейство. Истинските неволи сполетяват Гина и децата, когато в съвсем ранна възраст умира Иван Кунчев.
Проявявайки твърд характер, Гина отдава живота си в името на изхранването, доброто възпитание и образование на децата си. Работи ден и нощ, а децата помагат още от ранна възраст с каквото могат. Вече облякла своите черни одежди, Гина се сблъсква с всички жестокости в живота на раята (рая – българското население под турско робство). Изплаща данъците, грижи се за покъщнината, а децата ѝ са на почит в Карлово, заради високата си интилигентност и безупречно възпитание.
С най-непоколебим характер, най-непримрим и буден е Васил, виждайки несправедливостите, той трудно сдържа емоциите си по тежкия живот на всички българи. Величието на Гина се изразява ясно от позицията ѝ на майка, която за миг не се опитва да спре с действията си своя син, дори напротив – насърчава го, пази го и се вълнува заради неговите решения.
Тиха, несломима и силна, десетки пъти тя е измъчвана от башибозуците за укриване на информация и неподчинение. След инцидента в Сопот на 19 юни 1869г, където местен човек познава в палтото на Левски своето, грабва го и после намира в него бунтовнически документи, Кунчева е разпитвана безмилостно, брутално от карловски мюдюрин (турски подуправител). По негово нареждане мъжката майка е пускана в кладенец, за да каже къде се крие синът ѝ.
Будела възхищение Гина Кунчева, а като я питали защо плаче, тя отговаряла:
От радост, деца, от радост плача!
Решителна, безстрашна, трудолюбива домакиня, с подчертано хладнокръвие и самообладание. Общителна, състрадателна и сладкодумна, пееща сладкопойно. Така сочат разказите за нея, така е останала във времето. А песните ѝ, те разгръщат душата ѝ. В един от спомените си, внучката ѝ (дъщерята на Яна) разказва:
Често пъти я слушам, че пееше песните: „Искам, мамо, да те видя и вси мили у дома“ и „Вятър ечи, Балкан стене“. Аз я слушам, слушам и аз пея с нея. Кога съгледах – платът от тъканото мокър от сълзи. И аз си мълча, и седя.
Разбирайки за залавянето на сина си, Гина откъснала няколко китки и закичила децата и внуците си с думите:
Днес е празник, деца!
Жито не искала да вари, Васил е вечен!
Изгубила съпруга си и трите си деца, Гина остава вярна на себе си и България до сетен дъх. Дочаква Освобождението от османско иго, а на смъртния си одър споменава:
Децата, децата…
Мъжка майка, жена сербез (дръзка, смела), българка за почит е Гина Кунчева.
Източник: uspelite.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
