Това е историята на един български предприемач за пример, габровецът Пенчо Семов, наричан „Българският Рокфелер“ или „най-социалният индустриалец на Балканите“.
Пенчо Семов е роден в село Цвятковци, сгушено близо до град Габрово, през далечната 1873 година (едва няколко години преди Освобождението на България, 1878 година). Страница, дори две и три няма да ми бъдат достатъчни, за да побера историята на тази личност. Затова ще прескоча скромното детство на нашенеца, израснал в бедното семейство на Иван и Бона Семови.
С много труд, упоритост, любопитство и опит, пропит от търговската дейност, която е развивал бащата – Иван, Пенчо успява да извоюва своите позиции сред обществото и да бъде главен акционер на 28 акционерни дружества в България, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. Основна причина да гради всичко и да се труди е именно мечтата му да остави нещо след себе си за България и целия български народ.
Първото и едно от най-значими дела на нашенеца се ражда през 1919 година, когато габровският ни аристократ дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България при договарянето на Ньойския договор (27.11.1919 г.). Ситуацията, в която се намира страната ни не е благоприятна, а всички съседи проявяват претенции за разпокъсването на райското ни кътче тук, сгушено на Балканите. Румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията на Ньойския договор.
До ушите на Пенчо Семов достигат слухове, че се кроят планове България да загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война (1912 г.-1913 г.).
Същата година от Белград изпращат мемоар до френския премиер Жорж Клеменсо с настояване цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се измени от 20 до 70 км навътре, при което България губи днешните Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Кюстендил и Петрич, както и население от половин милион души.
За един всеотдаен, родолюбив и заможен българин като Семов всичко това не бива да бъде допуснато. Поради тази причина той дарява 300 хиляди златни лева, за да бъде факт лобиране в полза на България при договарянето на Ньойския договор.
Благодарение на добрия си подход и създадени достатъчно силни взаимоотношения с влиятелни личности от цяла Европа, мисията на нашенеца е успешна.
Дотук не спира всеотдайността на българския Рокфелер. В средата на 1930-те години фондацията на Пенчо Семов, наречена на негово име, дарява хиляди долари за сградите на Аграрния факултет на Софийски университет и за Института по заразни и паразитни болести в България.
През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна. Имотите са оценени на 450 хиляди златни лева. През същата година той и предприемачът Иван Хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.
Благородството му не остава скрито. Вестниците „Днес“ и „Народна дума“ първи сравняват Семов с Рокфелер. Габровци познават Пенчо като щедър човек, който раздава суми пари по заслуга и чест без да води никакъв отчет. Според изследователите на живота на Пенчо, личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията на над 200 милиона лева.
В първото си завещание от 1928 година, Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. В София българският Рокфелер строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни.
Безплатни трапезарии за ученици поддържа и в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априлкската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.
Не една болка съпътства бурния живот на нашенеца. Зает с всички свои благодетелни и предприемачески инициативи, той губи от туберколоза жена си и двете си деца. Няколко години по-късно с лични средства Семов основава и фонд за борба с туберколозата. Днес на негово име е наименувана специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.
Да си предприемач в годините, в които е живял Семов не е просто да гледаш своето благо. Себе си, Пенчо Семов определя с думите:
Аз се родих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях социален, без да бях социалист.
Богат съм, без да съм егоист.
Работих вдъхновено, без да бях поет.
Пенчов умира на 10 юли 1945 година, като оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева – около 9 милиона тогавашни долара. Посмъртната му воля, не е изпълнена. Фондацията, която е учредена в тази връзка не успява да изпълни волята на дарителя, заради „народната власт“, която през 1947 г. конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот.
Пенчо Симов е поредният потънал в забрава велик сънародник. Велик непознат оставил трайна следа след себе си. Вдъхновяващ и замислящ – каква е мисията на един можещ, идеен, талантлив и умен българин, предприемач?
Източник: uspelite.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
