Потресаващата история за зверски избитите българи в църквата „Св. Атанасий” започва в последните дни на Руско-турската война. Хрониките разказват, че около 1 февруари 1878 г. тълпи черкези и татари бягат в пълно безредие и паника от настъпващите руски войски към пристанището в Бургас, за да отпътуват за Цариград. Отстъпвайки, те палят и рушат по пътя си селищата, през които преминават. Башибозуците атакуват и прочутото със своите богати жители село Уруменикьой (днешно Българово). В него живеят в мир и разбирателство българи и гърци, които обработват плодородното землище на селището и продават земеделската си продукция на тържищата в цялата Османска империя.
Уплашени от издевателствата над християнското население, около 400 души се укриват в църквата „Св. Атанасий”, където започват неравна борба с насилниците. Две денонощия обсадените прекарват в храма, а на третия ден гърците плащат голям откуп, за да бъдат освободени всички. Когато отварят вратите и християните излизат, разярените черкези започват масово клане и избиват всички.
Между труповете оцелява само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Подробностите за нея се предават от уста на уста между жителите на Българово. Покъртителното злочестие, сполетяло някогашните им предци, остава известно в историята като „второто Баташко клане”.
На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов освобождава градчето в близост до Бургас. Руските воини намират в двора на храма в Българово около 280 трупа, сред които и много невръстни деца. Потресен от зверствата, военачалникът се разпорежда военни свещеници да отслужат заупокойна молитва, след което загиналите от турския ятаган са погребани в общ гроб.
Месец по-късно Санстефанският мирен договор слага край на войната и носи освобождението на България, но християните от Българово не го дочакват. През 1997 г. при строителни работи около храма работниците се натъкват на зловеща находка. Целият двор на църквата се оказва застлан с тленните останки на избитите християни. По-късно е построена костница в двора на храма, в която са събрани костите на мъченически загиналите българи.
Самата църква „Св. Атанасий” е построена в средата на 1854 г. от гръцкото население на селището, като е украсена с великолепни дърворезби и икони от тревненски майстори. Повечето от тях сега се съхраняват в Църковно-историческия музей и криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.
През комунистическия период храмът „Св. Атанасий” запустява и е осквернен. Местни жители режат дърворезби от иконостаса, за да си правят рамки за огледала. Не липсват и иманяри, които ровят дори пред олтара, за да търсят несъществуващото имане на жертвите на башибозуците.
Източник: flagman.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
