Максим Райкович е изявен висш духовник, взел дейно участие в борбите на народа ни за независима българска църква. Този неуморен просветен деец, както у нас така и във Влашко, допринася с дейността си за просвещаването на сънародниците ни и за изграждането на национално самосъзнание.
Родното място на видния възрожденец е Дряново, откъдето той започва земния си път през 1801 г., като светското му име е Минчо Крински. Още от малък бъдещият духовен водач се проявява като ученолюбиво дете, учейки първоначално в килийното училище на Дряновския манастир „Св. Арахангел“.
Когато баща му се опитва да го спре от училище избягва от него и се установява в Лясковец, където става чирак в бакалски дюкян и продължава образованието си в Преображенския манастир. Впоследствие се подстригва за монах и е ръкоположен за свещеник под името Максим.
През 1832 г. лясковският чорбаджия Илия Цанев поканва младия духовник за учител в Лясковец. Богатият лясковец успява да намери славянски църковни книги, по които отец Максим да преподава на учениците си. Той настанява Райкович и да пее на славянски език в местната църква „Св. Никола“.
Свещеникът от Дряново започва да учи лясковските деца на българско четмо и писмо, първоначално в наета за целта частна къща, а след 1833 г. – в специално построена килия в храма. За една година учение при него малчуганите научавали наизуст целия буквар, който бил специално доставен от самия Макским Райкович. През зимния сезон учениците в школото на дряновския монах, достигали до 90, а през лятото намалявали на 15-20 деца. В училището идват да учат и момчета и от съседна Горна Оряховица.
В лясковското училище духовникът учи децата, освен на четмо и писмо, и на църковно пеене. По-способните и талантливите той насочва да продължат образованието си при прочутия по това време свищовски даскал Христаки Павлович.
Под вещото ръководство и мъдрите наставления на Максим Райкович са обучени голям брой ученици. Впоследствие редица от тях стават видни наши учители и книжовници. Една част от тях остава в Лясковец, за да просвещава местното население, а друга се пръсва по редица български села и градове, както и по чужбина.
В началото на 40-те години на XIX век дряновският свещеник става игумен на Лясковския маностир „Св. св. Петър и Павел“, където често дава подслон на своя приятел и съратник Неофит Бозвели.
Първо като учител, а след това и като игумен Максим Райкович повежда яростна борба срещу всичко гръцко – език, книги, богослужение, а също и срещу гнета на гръцките владици и духовници. Заради тези негови изяви той е наклеветен от гърците пред турските власти, като е представен за бунтовник. В резултат на това срещу него започва преследване от страна на местните власти.
Първоначално Райкович се укрива в Лясковец, а след това чрез доверени нему хора успява да избяга в Сърбия, откъдето след това се прехвърля във Влашко. Там той развива активна просветна дейност и се изявява като духовен наставник на българите в румънските градове Браила и Галац, като в последния град свещеникът успява да сплоти нашата колония, събирайки от нея средства за български православен храм. След това дряновец успява да построи с тях наша православна църква.
Отец Максим Райкович умира в Галац на 25 февруари 1874 г., без да дочака освобождението на България от турско робство. Той оставя завещание, чрез което разпределя парите си за българските училища в Лясковец, Дряново, Търново и Галац. Най-голям е фондът, определен от него за Лясковец, където видният просветител пребивава най-дълго време. Сумата възлиза на 11 500 гроша и е твърде мащабна за времето си.
Заради неговите големи заслуги днес признателните лясковчани са кръстили на името на Максим Райкович едно от училищата в своя град. В селищата, където духовникът е направил дарения, на него пък са наименувани улици и площади.
Атанас Коев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
