Столица на Второто българско царство е Търновград, днес Велико Търново. Градът е разположен на петте хълма, като доминираща роля е играл Царевец – средище на държавната и духовна власт.
По време на Първата българска държава, тук е съществувало значително селище, но истинската история на града започва през 1187 година с избухването на въстанието на Асен и Петър срещу византийското владичество. Те го провъзгласяват за столица на освободената българска държава. Повече от две столетия Търново е важен стопански, политически, военен и културен център.
Много са доказателствата за големия културен разцвет на града през XIII -XIV век. Тук се утвърждава Търновската книжовна школа с творци като Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий и други. Началото на архитектурната търновска школа било поставено от талантливи художници и майстори-занаятчии. Кожухарството, абаджийството, кундурджийството били сред водещите занаяти. Процъфтява търговията.
Повратен момент в историята на града е неговото превземане, след тримесечна обсада, на 17 август 1393 година. По-късно по време на турското владичество градът е известен с многобройните си въстания и продължава да бъде важен административен, занаятчийски и търговски център.
Въпреки трагичното събитие, българите не сломили духа си. Жадуваната свобода е донесена от генерал Гурко на 7 юли 1878 година. Старинната част е обявена за исторически резерват с национално значение през 1955 година.
Източник: trakia-tours.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
