Българинът Нейо Крачунов е от махала Остриля на с.Черни Вит, тогава Колиби Черни Вит. Той е роден през 1819 година. За него се знае, че е бил овчар в своето село. Неговият героичен подвиг придобива голяма гласност.
Нейо Крачунов се среща с четата на Георги Бенковски в Балкана и показва на четниците пещера, в която да се скрият от турците. Тогава дружината се разделя на няколко групи. В основната група са Георги Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил Слепов и Стефан Радович /Стефо Далматинеца/. Той е двадесет и три годишен мъж, знаменосец, който си бил загубил австрийския паспорт./Други четници с такъв паспорт се предават в конака, като разчитат, че като чужди поданици турската власт ще ги помилва./ Отец Кирил Иванов Слепов е роден през 1830 година. Бил е калугер в манастира „Св. Петър“ в Пазарджик, а после е избран за игумен на манастира „Св. Никола“ в с.Калугерово. Той е носел в дисагите си кръста от с.Поибрене, също така и парите на четата.
„Четниците се покатерват по камъните и влизат в пещерата. Тя е доста „тясна навътре“, дъното й се губи в „мрачна неизвестност“.
„Около един час стояхме в това странно жилище, без да можем да се успокоим за минута“- спомня си Захари Стоянов.
Наплашените бунтовници напускат пещерата, без да дочакат своя укривател. Тази пещера признателното потомство е нарекло „Бенковската пещера“.
След раздялата си с неизвестните и опасни бунтовници Нейо Крачунов се завръща в дома си. Къщата му се намира на около един километър от пещерата, където е укрил войводата и другарите му от неочакваната чета. Той е съсед на комитетските дейци и заточеници Въло и Марин Станчеви. Той знае за Арабаконашкия обир, за последвалата го трагедия.
Нови събития стават и сега-турците са се разшетали и са озверели, а сега и тези комити. Всички тези фоктори дават сила и укривателят се завръща в пещерата, с обещаната храна. Но не намира никой. След като вижда разхвъляното имущество на четата, Крачунов се завръща в своята махала Остриля.
Привечер, за да потърси повторно бунтовниците отива и Елка Стоянова Маринова Станчева. Баща й Стоян Ст. Иванов-Човканя през деня бил с овцете и забелязал непознатите въоръжени хора. Той също настоял дъщеря му да отиде с храна под пещерата. Но и Елка не намира никой. Тревожна била нощта за махленците и за цялото село, през което преминали четниците за конака. Още по-тревожни били следващите дни.
На сутринта на 8-ми май баба Пенка от махала Стратев кръш видяла скитащите коне около пещерата и страхът се увеличил. От предалите се в конака четници властта била научила вече, че Нейо Крачунов е укрил „баш комитата“-войводата Бенковски. От Тетевен за с.Черни Вит. са изпратени веднага войници да арестуват смелия колибар.
Тетевенският историограф Д.Д.Стойчев уточнява, че Нейо Крачунов е арестуван в махала Десеткар.
Крачунов отказва да е срещал непознати хора. Тогава е откаран веднага в града, в конака. Отново скрива истината. Започва жестокият побой. В конака е докарана и жена му Йона. Смелият българин не иска да предаде непознатите и продължава да мълчи. Турците употребяват инквизиция-нагорещяват една верига на огъня и я оплитат около врата и тялото на коравия селянин. Озверени, душманите забиват под ноктите на ръцете му клинци /гвоздеи за подковаване на животни-Р.Р./. Крачунов изпада в безсъзнание. Оставят го през нощта да отпочине и на сутринта го подкарват към селото. Жена му е освободена да се пробере у дома си.
Достигат до родната му махала, като се движат по източнив бряг на река Черни Вит. За по-бързо предвижване турците са возели Нейо Крачунов в една кръляшка/едноосна кола/. Спират срещу къщите, в района на днешната ВЕЦ „Черни Вит“. Започват отново разпита. Турците знаят вече доста неща, но незнаят къде е главният войвода. Него те търсят. Него крие и героят Крачунов, без да знае кой всъщност е комитата. Смелият българин поглежда роден дом и родните места и твърдостта му се увеличава. Заплашват го отново с веригата. Отговаря, че нищо не знае. Тогава турците го повеждат през Станчов мост по посока на с. Лопян и с. Брусен… Те са предполагали, че това е районът, където се укриват още бунтовниците.
Достигайки до средата на дървеното мостче, героят Нейо Крачунов, решил да спаси живота на скритите юнаци и името си от позор, се хвърля в бурните води на р.Черно Вит. Това е героичният подвиг на Нейо Крачунов, българин честен, безстрашен, патриот, дал подслон на легендарния Георги Бенковски.
Турците остават слисани. Пълноводната река повлича надолу полужизненото тяло на българина. На около 200-300 метра, той успява да се хване за един корен и се измъкнал на брега. Турците повярвали, че Аллах е спасил гяуринът от смъртта, закарали го в дома му и го оставили да оздравява. След няколко дни, той въобще отпаднал от вниманието на властта.
Нейо Крачунов доживява Освобождението и подпомага събирането на сено и храна за руската войска. Живее до 1899 г. Често е разказвал страшната история от май 1876 г., показвайки следите от нагорещената верига по тялото си и обезформените си нокти и пръсти на ръцете.
Източник: neyokrachunov.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
