Христо Карастоянов е български писател, белетрист.
Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския държавен университет. Музиката го привлича и заедно с приятеля си Андон Балахуров създават банда, която наричат Студио Пулс. Изпълняват хумористични песни. Повечето от текстовете им са написани от двамата. Участват на национални фестивали, поканени са за участие в телевизията. Условието да не изпълняват своите песни, а други, с много по-ежедневни и безобидни текстове, ги кара да откажат.
Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 година. Работил е като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син – Тодор Карастоянов (роден на същата дата на която е роден и той – на 22 февруари), и внуци, единият от които повтаря и трите му имена.
Авторски книги:
- „Пропукан асфалт“, „Народна младеж“, София, 1981 (Награда на Профсъюзите на „Южна пролет 82“, Хасково)
- „Матвей Вълев“, „Български писател“, София, 1982
- „Перпетуум мобиле“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
- „Тази вечна земя“, „Народна младеж“, София, 1985 (в съавторство с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров)
- „Сбъркана хроника“, „Български писател“, София, 1987
- „Вкус на узряване“, „Народна младеж“, София, 1989
- „Кукувича прежда“, [трилогия: „Перпетуум мобиле“, „Кукувича прежда“, „Сбъркана хроника“]. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990 (Второ издание: Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001)
- „Записки от времето, когато бъдещето беше светло“, „Христо Ботев“, София, 1993
- „Прашно лято“, „Христо Ботев“, София, 1995
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
