На 20 февруари църквата почита Св. свещеномъченик Садок!
Св. свещеномъченик Садок се възкачил на епископската катедра в персийските градове Салик и Ктизифон след свети Симеон, който пострадал за Христа.
Една нощ свети Садок сънувал страшен сън. Като се събудил, свикал своя клир от презвитери и дякони (по онова време те се укривали, понеже се боели от царя) и започнал да им говори:
– Тази нощ видях насън стълба, която стигаше до небесата. На нея в голяма слава стоеше свети епископ Симеон, аз бях на земята. Свети Симеон ми извика: „Качи се при мен, Садок, не бой се. Аз се качих вчера, ти ела днес.“
След това видение и след думите на светеца не се съмнявам, че ще ме подложат на мъчения за Христа. Думите на свети Симеон: „Аз се качих вчера, ти ела днес“ означават, че той пострада миналата година, а на мен ми предстои тази година да понеса мъчения и смърт.
След това започнал да поучава клира:
– Обични мои братя и отци, да възлюбим Бога от цялата си душа и нашия Господ Иисуса Христа с целия си ум. Като се покрием с бронята на вярата, да не се плашим от злото, да не изпадаме в ужас, ако ни постигнат мъчения и смърт, нека всеки от нас бъде добър воин на Христа. Ако трябва да умрем, нека умрем както подобава на съвършени. Ако ни е съдено да живеем, ще живеем както праведните. Дори и да умрем, ще умрем за нашия Спасител и няма да се боим от меча, ако чрез него трябва да влезем във вечния живот. Докато е още ден, нека ревностно се потрудим за спасението на душите си, за да получим нетленните блага, да се удостоим с чест и безконечна слава в Царството Небесно, за да се слави името ни от християнския род.
Братя, нека молим Бог да изпълни скоро това, което ми се представи във видение. Защото онзи, който е от духа, с радост и неизказана любов се стреми да понесе мъчения и смърт за Христа и не се бои, понеже винаги е готов на такъв подвиг. За плътския човек смъртният час е страшен и ужасен. Добродетелните хора обаче сами усърдно и великодушно се стремят към такава смърт, за да наследят вечен живот, а немарливите и нехайните се крият от смъртта. Защото ония, които обичат Бога, възлизат при Бога, а които обичат света, остават в света. Първите напускат тялото за радост и веселие, вторите остават да живеят, за да страдат и въздишат.
На втората година от гоненията персийският цар Сапор пристигнал в споменатите градове Салик и Ктизифон. Тогава наклеветили пред него свети епископ Садок, чието име значело „приятел на царя“. И наистина с всичката си душа и с цялата си сила той обичал небесния Цар – Христа. Отличавал се с голямо въздържание и бил изпълнен с вяра и истина. Бил подражател на свети Симеон, когото наследил на светителския престол.
Сапор изпратил войници, за да хванат епископа с целия му клир. Заловили с тях и много други християни и монаси, 128 на брой. Оковали ги във вериги и ги хвърлили в тъмница, място мрачно, зловонно и страшно. Тук в продължение на пет месеца те понесли невъобразими страдания. Нечестивите слуги на безбожния цар овързали с тънки въжета всеки от мъчениците и с помощта на дърво ги стягали така, че костите на страдалците се чупели и кожата им се пукала – такива страшни мъки понасяли.
Мъчителите ги карали:
– Поклонете се на слънцето и огъня, изпълнете царската воля и ще останете живи.
Свети Садок отговарял:
– Ние сме християни и се покланяме на Единия Бог, Творец на небето и земята. На Него служим с цялата си душа и с всичките си сили, а на слънцето и огъня не ще се поклоним и няма да ги почитаме, понеже са сътворени да служат на хората. Няма да се подчиним на царската заповед и не ще отстъпим от нашия Бог. Смъртта не е страшна, защото чрез нея ще преминем от временния суетен живот във вечното царство. И тъй, няма какво да чакате – убийте ни, не щадете кръвта ни, вече неведнъж проливана пред очите ви.
Царят се обърнал втори път със заповед към светците:
– Ако не послушате и не изпълните волята ми, скоро ви чака страшна гибел.
Светиите единодушно отвърнали:
– Бог не ще ни остави да погинем, не ще умрем в Христа, защото Той ще ни оживи с блажен и вечен живот, ще ни направи наследници на безсмъртното царство и покой. Не отлагай смъртта ни, защото сме изпълнени с решимост да пострадаме за нашия Бог. Няма да се поклоним на слънцето и огъня, няма да се подчиним на нечестивите царски разпоредби, които носят смърт и погибел.
Като видял, че стоят твърдо във вярата, царят издал указ всички да бъдат посечени с меч. Щом чули това, светците с радост започнали да се готвят за смъртта. Извели ги извън града. По пътя те радостно пеели: „Съди ни, Боже, и застъпи се в тъжбата ни с тоя недобър народ. Избави ни от лукави и несправедливи люде (виж Пс. 42:1, бел.ред.), проливащи кръв, избави ни, защото Ти, Господи, си наша надежда.“
Когато дошли на лобното място, единодушно издигнали глас:
– Благословен си, Господи, Боже наш, Който ни сподоби с тази благодат. Ти не презря нашите молитви, а ни сподоби с драгоценния венец на мъченичеството. Ти, Господи, знаеш колко го желаем. Благословен да е нашият Бог, Твоят Единороден Син, Отче, Който ни спаси и ни призовава за вечен живот. Не ни оставяй, Господи, да бедствуваме в този свят, но ни утвърди навеки заради Твоята благост, умий ни в нашата кръв от греховете ни, защото Ти си, Боже, едничък препрославен с Единородния Твой Син и с Пресветия Твой Дух во веки. Амин.
Докато светците възнасяли молитвата към Господа, нечестивците ги избивали, но те продължавали да славословят Бога, докато не бил умъртвен и последният от тях. Мъчителите откарали доблестния и прославен страдалец Садок окован в друг град, наречен Витлапат, и там отсекли неговата достойна и свята глава.
Тъй завършили земния си живот всички тези свети и славни мъченици, възхвалявайки и славословейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с Отца и Светия Дух сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Източник: pravoslavieto.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.