Поставянето на четническата тактика в основата на националноосвободителното движение е дело на Георги Стойков Раковски. Четничеството намира място и в трите му плана за освобождение на България, като особено впечатление прави последният, чиято идейна концепция е представена в „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето“. В него Раковски говори за четническа армия, която трябва да се изгради от предварително добре обучени на територията на Румъния и Сърбия чети.
Според съвременни изследователи в изпълнение на плана съратниците на Раковски, Панайот Хитов и Филип Тотю, влизат в контакт с Добродетелната дружина и уреждат изпращането на чети в българските земи. Така през пролетта на 1867 година в района на Тутраканско навлиза четата на Панайот Хитов, а в района на Свищовско – тази на Филип Тотю.
Четата на Филип Тотю е разбита скоро след преминаването на границата, като най-бележитото сражение става в гората край село Върбовка. В своя брой 12 от 29 януари 1868 година вестник „Дунавска зора“ оценява положително действията на дружината:
Възхвалните битки при Върбовка и в Балкана насадиха народното семе на българщината и дадоха причина да ся говори в цяла Европа за нашия народ, а измъчените българи в страната забраха да гледат с дързост и уверение за една по-добра бъдъщност народна.
Това обаче не е нейният край. Начело с войводата, оцелелите успяват да се свържат с групата на Панайот Хитов и така да сформират обединена чета. Самата чета на Хитов се установява в района на Стара планина. По сведения на самия войвода тя успява да устрои засада на турска потеря, която носи овчарски дрехи, за да залови четниците с измама. Случката се разиграва на 8 юли в района, където река Бели Осъм се влива в Черни Осъм:
Турците се приближиха до нази, без да знаят, че ние сме се скрили в тревата и ги чакаме с нетърпение. Дойдоха срещу нас. Аз запретих на момчетата да пушкат, защото немах намерение да нападам; но турците търсеха белята си и приготовляваха се да нападнат на нас. Требваше да се биеме. Всяко момче си избра по едно дърво, скри зад него тялото, запна пушката си и приготви се.
– Гледайте да удариме офицерина, защото турците ще се разбягат без своя предводител и ще ни оставят на мира.
Щом изрекох тия думи, то пушките на момчетата препращеха и удариха офицерина и още двама нидами. Останалите се разбегаха.
Преди своето изтегляне към Сърбия обединената чета дава сражение срещу потерята на златишкия мюдюрин и софийския бюлюкбашия, информация за което получаваме от Иван Кършовски, писар на Хитовата чета:
Това място беше завардено от един бюлюкбашия и златишкия мюдюрин с 40 души потера; тук се ударихме ненадейно с тех, и като ранихме мюдюрина и други неколко, разбихме ги и (като) им взехме три коня с всички накити, оръжие и даже феса, и кундурите, и чорапите на мюдюрина, разбегахме се. Оттам хванахме по върха, за да се успокоиме на некое добро място и като вървехме из пътя, ударихме връз потерата: но щом ни опазиха, не смеиха да хврълят, а ний се оттеглихме налево в планината и като седехме до пладне, събра се потерата и до вечерта два часа по турски, като се бихме, убихме софийския бюлюкбашия, който беше на мандрата, и като ранихме неколко от тях, разбегаха се. Вечерта, след два часа от мръкване, прехвърлихме през върха на един голем баир и слезохме към Етрополското окръжие на пътеката към Арабаконак (Коларско почивало).
Източник: ploshtadslaveikov.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
